25.05.2010 Мало Бучино - Бонсови поляни

           След деня на празника на българската писменост и култура не можехме да си представим, че пак ще приключенстваме. Идеята беше само за разходка из тучните поляни на Мало Бучино. Впоследствие обаче това се оказа и преход.

           Тръгнахме от София сравнително късно - към 13.30 на обяд. Удобството беше, че до там имаше градски транспорт, който макар и бавно ни закара точно до исканото от нас място. Слезнахме на Мало Бучино към 14.30. Бяхме отново двама - аз и Любо. Трябваше да е разходка. Превърна се в приключение. За да стигнем до пътеката, по която трябва да се навлезе в красивите гори трябваше първо да минем през селото. Странно беше, че то е близо до София, но няма нищо градско у него, а напротив - чувстваш се все едно си много далеч от града. Усещаше се чистият въсдух. Усещаше се и тишината, и спокойствието. Тук всичко вървеше на бавен ход. Дори тишината беше някакси забавена, за да успееш да и се насладиш максимално. След като преминахме през една част от селото, пътят от асфалтов се превърна в черен. Отначало калта, която ни посрещна за малко да осуети малкия ни поход. Но така и така бяхме тръгнали вече, нямаше връщане назад. Понеже беше валяло съвсем скоро пътеката беше станала на кална маса, в която лесно можеше да затънеш. Тук идва момента, в който да отбележа, че след дъжд винаги трябва да си подготвен за по-трудни ситуации. А ние не бяхме много добре подготвени. Изкаляхме се, но и в това имаше някакъв чар. След кратко ходене видяхме маркировка и табели, които сочеха към местността Бонсови поляни в Люлин планина. След кратък разговор решихме да намерим пътеката и да стигнем направо там. Уви калта беше навсякъде и на места беше трудно за придвижване. Не след дълго излезнахме на широки поляни и взехме пътят за към Бонсови поляни. И този път не беше по-различен - кален и мокър. Високите иголистни дървета не позволяваха слънцето да навлезе в тези местности. По пътя минахме край заслон и параклис. Бяха здрави и приветстваха гостите си. Нямахме много време да отделим и затова продължихме. Не след дълго излезнахме на шосе. Минахме и покрай манастир св. св. Кирил и Методий. Представляваше малка, сравнение с другите манастири, сграда. Ходенето ни продължи още 30 мин. и изезнахме на Бонсови поляни. Хоря нямаше, а пред нас беше гледката на огромните зелени поляни. След почивката и насладата от този лек делничен трип затръгнахме обратно към София. Останаха ни само няколко снимки и впечатленията в главите ни.