23.05.2011 г.

16.05.2011 Изследване на Лозенската екопътека

  Автор:Виктория Цветанова 
Снимки:Виктория Цветанова 

      Идеята отново да отидем към Лозенската планина дойде с търсенето на челадинки. Но в последствие попаднахме не на гъби, а на нова екопътека - Лозенска, построена миналата (2010г.). Тръгнали малко късно, но с голям ентусиазъм, за около 3 часа минахме по нея. 
         Пътеките в гората м/у Лозен и Пасарел сигурно са известни за някои хора. Но сега от едното до другото място вече има изградена пътека с беседки и един страхотен заслон под в.Половрак. И така с градския транспорт и към 13.00 часа ние потеглихме към новата екопътека. Тя е сравнително лесна, а пък и много тиха и спокойна. По пътя си можеш да се отбиеш до манастир "Св.Спас", намиращ се в гората. Хубаво е, че са сложили маркировка почти навсякъде. Малко преди манастира пътеката се отбива надясно и започва да се лъкатуши по гората. Оттам на път е и така наречената пещера, до която също има маркировка, но която не представлява нищо особено, защото е само две малки скали, а в промеждутъка им една дупка. 






































         След малкото отклонение, което направихме се върнахме на пътаката и оттам закрачихме към в.Половрак. По тази част на планината вече бяхме ходили веднъж и я познавахме. След около час изкачване стигнахме до мемориалния комплекс, а оттам до върха оставаха 5 мин. Изкачили се отново на Половрак, започнахме да се оглеждаме за маркировка. Оттук пътят ни ставаше непознат. С малко повечко вглеждане маркировката се вижда по някои от камъните. Отаам за около 5 мин. се стига до един страхотен заслон, в който можеш да се приютиш покойно, ако те застигне нощта или буря. Трябва да спомена, че времето от хубаво много бързо се променя към лошо, а нас на моменти ни валя дъжд. Пътеката е доста кална и затова е хубаво да си с добри обувки. От заслона човек трябва малко да се върне назад, за да излезне на пътеката. Оттам се тръгва по нанадолнище и тук пътят става малко стръмен. Място, на което човек може да се обърка е едно блато, от което тръгват различни пътища. Трябва да се продължи по пътеката, която води напред и така след около час ходене се излиза на Пасарел.



















       По пътя надолу няма кой знае каква флора и фауна и единствено паметника на Димитър Списаревски прави впечатление. Мястото е и посветено на всички българи летци. Оттам се излиза на края (началото) на Лозенската екопътека и се навлиза във вилната зона Пасарел. Стигнали до долу си направихме равносметка, че цялата пътека е 11 км. и се минава за около 3-4 часа. Приятна е, но маркировката на места липсва, но това не трябва да плаши туриста. Това, което ни направи впечатление е, че парите, дадени за тази екопътека, са похарчени и усвоени от хората, които са подписвали тези неща, защото на места по поречието на реката няма мостчета, а беседките и пейките са само в началото на пътеката. Както и да е, това е едно идеално място за еднодневна разходка и същевременно е много близо до града. 












19.05.2011 г.

13.05.2011 - Желен-Церово

Автор:Любомир Монов
Снимки:Любомир Монов

   Тази прекрасна разходка е идеална за един ден. Маршрутът е около 3-4 км и започва от с.Желен, намиращо се в Западна България, до съседното на него с.Церово. Пътеката е лесна и е много приятна. Това ще се разбере от снимковия материал, който Любо е направил. Местността се отличава с много живописни картини и гледки, от които могат да се видят двете села. По пътя се минава и през природен парк "Джуглата", който се намира в с.Церово. Той представлява скален монумент висок около 18 м. Забележителността има интересна история и е символ на селото. Друго интересно нещо, което може да се срещне е в с.Желен. Там, високо в селото е разположен истински пътнически вагон, който е служел едно време за вагон-ресторант по железницата. Сега се извисява като паметник.













18.05.2011 г.

8.05.2011 - Кремиковски манастир - в търсене на пътека до в.Готен

Автор:Любомир Монов
Снимки:Любомир Монов  
   В търсене на пътека до в. Готен аз(Любо) и още няколко човека минахме покрай Кремиковския манастир. Стигнахме до х. Стрелец и оттам пътят започна да се губи. Скоро ще го изследваме отново.А сега малко снимки оттам. Хижата е добре поддържана и събота и неделя е отворена, така че всеки може да се наслади. От снимките става ясно, че е доста уютно местенце, което се поддържа не от БТС, а от ловджий от района.