12.06.2011 г.

11.06.2011 Изкачване на първенеца на Софийска планина - в.Готен(1295)


 Автор:Виктория Цветанова
Снимки:Виктория Цветанова

  Когато се събудих сутринта на 11.06 и видях какво е времето навън, съвсем се бях отказала да ходя където и да било днес. Но след кратък разговор по телефона с Любо реших да го послушам и в крайна сметка да отидем до дестинацията, която бяхме избрали преди няколко дена. А тя беше изкачване на в.Готен в Софийската планина, част от Стара планина. И така към 12 часа вече чакахме рейс 90 за г.Бухово.
   В 13 часа на обед започна и разходката ни нагоре. Въпреки късния час маршрутът, който извървяхме се оказа, че въобще не е много и може да се направи и преход до хижа Мургаш, а оттам и до в.Мургаш съвсем спокойно за 1 ден. Но нашата цел беше друга и се раздвахме, че най-накрая ще я осъществим. Информацията за този край на Стара планина е много малка и повечето маршрути, които намерихме бяха или от. Сеславци, или от Кремиковския манастир. Дори Любо преди около месец беше тръгнал през маршрута от Кремиковския манастир, но в крайна сметка времето му напреднало и така тогава не успя да изкачи Готен. Днес обаче нямаше никакви предпоставки това да не се случи. Трябва да се поясни, че от рейса се слиза на последната му спирка и оттам вече има табели и маркировка. Наистина в началото пътят е черен, който дори достига подножието на върха. Тръгнали с много бодро настроение въпреки навъсилото се време, осъзнахме, че пътят е много лек и приятен. и добре, че беше по-сиво и хладно времето иначе щяхме да се опечем, ако грееше ярко слънце. Гледката назад показва Кремиковци в далечината, а напред само баири, обсипани с много зеленина. 






































        След около час и половина вървене по приятния път се излиза на бивш профилакториум, от който са останали руини. Около него имаше обаче много диви ягоди и не пропуснахме да си понаберем. След като се премине през тази "живописна гледка" трябва да се огледа маршрута, защото малко по-нагоре има отклонение вляво, което обаче не се вижда, защото клоните на дърветата са го закрили. Оттам пътеката преминава отново за около 10-ина минути през гората, по която явно отдавна никой не е минавал и малко след това се излиза на открито пространство. Там моториститие са направили коловози и лесно можеш да се ориентираш. За тези, които пропуснат отбивката: спокойоно и да продължат по пътя направо ще излезнат рано или късно на х. Мургаш. Ние за малко да пропуснем да видим върха, но бързо се усетихме, че от зелена маркировката е станала червена, а точно тя води до Мургаш. След още 15 минутно изкачване се стига и до самия връх. Мъглата тъкмо се беше отдръпнала и можехме да се насладим на гледката. Баирите, обсипани със зеленина леко се подаваха изпод мъглата и създаваха впечатление за някакво райско кътче. На другата страна пък може да се види и Бухово, а малко по-встрани от него и Кремиковци с неговите комини. И така за 2 часа направихем прехода от Бухово до в.Готен (1295). Сега решихме да минем и през Буховския манастир, който видяхме попътя занагоре. 








































        Слизайки от върха изведнъж на него започнаха да се струпват облаци. Радвахме се, че времето се разваля след нас, защото нямаше да е приятно да ни хване някоя буря точно тук. По пътя за надолу си говорехме много и обсъждахме впечатленията си. Така за 40мин. бяхме при разклона за към Буховския манастир. Оттам по черен път и около едни дървени огради се ходи за около 15 минути и се излиза на комплекса. Разстоянието не е мнго и, ако си изкачил Готен е хубаво да минеш и оттам. Не знаехме нищо за този манастир, но веднага след като се прибрах намерих малка информация за него. Построен е през 16 в. и в момента е необитаем. Целият комплекс се състои от църква и стара сграда, в която явно някой живее. Интересен е да се види, защото цялото място е малко или много мистично. Няма почти никаква информация, всичко е изоставено, но се вижда, че се поддържа, а и местността го обгръща отвсякъде със зеленина. Манастирът носи името св.Архангел Михаил. В комплекса има и навеси, под които ние си направихме една следобедна закуска. След това затръгвахме бавно към изходната точка - г.Бухово.











     На слизане рейсът вече беше дошъл и за около час вече отново бяхме в София. Разходката, която направихме през този ден беше много приятна и зареждаща. Мястото е красиво и много спокойно. Сравнително чисто е и е подходящо за еднодневна разходка. А и не е далече от София. Хубаво е всъщност, че няма много туристи по този край, защото планината нямаше да изглежда таква, каквато я видяхме ние. И за накрая усмивки от козаря, който сам пожела да бъде сниман. :) 


7.06.2011 г.

27.05 - 29.05.2011 Из Осоговска планина и изкачване на в.Руен (2251м.)


  Автор:Любомир Монов
Снимки:Любомир Монов
 

      Денят беше 27 май (петък) приятен, слънчев и топъл. Страхотното време предвещаваше и хубаво изкарване, както бях запланувал от една седмица да изкачим най-високата точка на Осоговската планина - връх Руен 2251м . Въпреки че целият план стана малко на тъгадък аз все пак успях да си намеря другар, който да сподели моята идея. И така в петък рано сутринта с моя приятел Билката вече се бяхме запътили към изхода на София, за да стопираме в посока Кюстендил. Заредени с добро настроение и позитивизъм за предстоящото ни изживяване доста бързо се придвижихме до Кюстендил, за около 2 часа. Този град беше нашата изходна точка.
     От нещата, които се информирах предварително, разбрах че хората изкачват Руен от хижа Осогово . Но ние, както винаги наопаки, решихме да го изкачваме директно от града. И така с Билката тръгнахме полека-лека нагоре през Кюстендилския парк- Хисарлъка. Видяхме и едноименната крепост датираща от около IV-V век . И така все нагоре-нагоре стигнахме вилата на генерала и още няколко заведения и накрая излязохме на село Богослов. Оттам направихме кратък съвет и попитахме местните хора за маркировките към хижа Осогово. Оказа се, че по техните думи дотам били много километри -23, ама ние нали сме юнаци, не се отказахме като чухме това, даже още повече се надъхахме. И така нагоре в горите над село Богослов спретнахме първия лагер и си легнахме рано, за да бъдем на другия ден добре наспали се и отпочинали.









 
     Съботната сутрин също се оказа слънчева и топла и ние започнахме лека-полека да се изкачваме нагоре: минахме покрай разни хижи - Иглика, Памука, Студен кладенец, оттам вече загубихме маркироввката и ни чакаха доста километри по асфалт, но дори това не ни отказа и все пак успяхме да стигнем към 13.20ч. на хижа Осогово. И тъкмо мислехме, че сме прехввърлили по-голямата част от пътя, когато хижаря ни каза, че има още 18 км до върха. Както и да е- си казахме- 23км ги минахме, пък 18 ще ни се опънат и след кратка почивка и хапване на слънце, продължихме нагоре. Трябва да отбележа, че най- красивата, за мен, част на Осогово е след хижата по пътя към самия връх, където по благоволение на времето, което беше все така слънчево, се откриха страхотни гледки към по-близки и далечни възвишения. Тук- там мернахме и кончета, иначе имаше ниска растителност: борови храсти, наподобяващи на клекове. По пътя не срещнахме почти никакви туристи. По едно време в далечината започнаха да се струпват облаци и оттам си казахме: “ край ще ни завали”, но в крайна сметка, когато стигнахме там, където гледахме облаците, те вече бяха слезнали натам, откъдето идваме, Какъв късмет, ние носехме слънцето с нас :)




























     По някое време стигнахме първия заслон, който не представляваше нищо особено - една изоставена къща с печка вътре и няколко дървени легла. Там вече не ни издържаха силите и хвърлихме тежките самари в едни храсти, скрихме ги и потеглихме без багаж нагоре към Руен. Според една от табелите ни оставаха още 3 часа . Малко по- нагоре от заслона, където си оставихме раниците намерихме вече истински заслон. Заслон “Превала”, разположен на 1852 м надморска височина. Казахме си, че довечера ше спим тук. Много уютно място със печка, маса и пейки явно хората си го поддържаха. Оттам започна най-хубавата чааст от нашия преход: решихме да вървим по зимната маркирока по билото, за да може да гледаме и към България, и към Македония. Времето беше със нас – ясно, слънчево, с лек ветрец. От билото се разкриваха страхотни гледки към околните планини, както и незнайни за мен планини в Македония . И така, вървейки по билото изкачихме още някои ввисочини преди самия връх Руен най-значителната, от които беше връх Шапка (2188м) и така все пак без раници успяхме да стигнем за 2.30 h. до крайната ни цел - Руен. Този връх - пети по височина в България се оказа изключително панорамен. Гледките, които се разкриха пред очите ми просто не мога да ги опиша с думи, най-добре би било човек сам да отиде и да се увери в това, което няма да се опитвам да преразказвам. Самият връх се дублира с един от граничните колове на България с Македония. И така поседяхме с моя приятел още около половин час и тръгнахме да слизаме надолу към раниците. След като ги взехме се върнахме на заслон “Превала” и там изкарахме нощта като запалихме огън в печката и цяла нощ спахме като във фурна.



















    На другата сутрин (29 май) станахме рано, посъбрахме си нещата и полека-полека си тръгнахме надолу към хижа “Осогово” и оттам към Кюстендил и София. По пътя гората ни зарадва с нейните дарове - набрахме си масловки и челадинки. По-нататък финала на пътешествието се разви доста бързо. Стигнахме Кюстендил бързо, понеже едни добри хора ни свалиха от хижа “Осогово” с кола до Кюстендил и оттам стопа ни потръгна почти веднага. След това стигнахме до Радомир, а оттам до Перник и накрая от автомагистрала “Люлин”, там откъдето бяхме тръгнали преди два дни, ни изостави последното слънце и влязохме в тъмните облаци и дежурния смог надвиснал над София.