27.05 - 29.05.2011 Из Осоговска планина и изкачване на в.Руен (2251м.)

  Автор:Любомир Монов
Снимки:Любомир Монов
 

      Денят беше 27 май (петък) приятен, слънчев и топъл. Страхотното време предвещаваше и хубаво изкарване, както бях запланувал от една седмица да изкачим най-високата точка на Осоговската планина - връх Руен 2251м . Въпреки че целият план стана малко на тъгадък аз все пак успях да си намеря другар, който да сподели моята идея. И така в петък рано сутринта с моя приятел Билката вече се бяхме запътили към изхода на София, за да стопираме в посока Кюстендил. Заредени с добро настроение и позитивизъм за предстоящото ни изживяване доста бързо се придвижихме до Кюстендил, за около 2 часа. Този град беше нашата изходна точка.

     От нещата, които се информирах предварително, разбрах че хората изкачват Руен от хижа Осогово . Но ние, както винаги наопаки, решихме да го изкачваме директно от града. И така с Билката тръгнахме полека-лека нагоре през Кюстендилския парк- Хисарлъка. Видяхме и едноименната крепост датираща от около IV-V век . И така все нагоре-нагоре стигнахме вилата на генерала и още няколко заведения и накрая излязохме на село Богослов. Оттам направихме кратък съвет и попитахме местните хора за маркировките към хижа Осогово. Оказа се, че по техните думи дотам били много километри -23, ама ние нали сме юнаци, не се отказахме като чухме това, даже още повече се надъхахме. И така нагоре в горите над село Богослов спретнахме първия лагер и си легнахме рано, за да бъдем на другия ден добре наспали се и отпочинали.

 

     Съботната сутрин също се оказа слънчева и топла и ние започнахме лека-полека да се изкачваме нагоре: минахме покрай разни хижи - Иглика, Памука, Студен кладенец, оттам вече загубихме маркироввката и ни чакаха доста километри по асфалт, но дори това не ни отказа и все пак успяхме да стигнем към 13.20ч. на хижа Осогово. И тъкмо мислехме, че сме прехввърлили по-голямата част от пътя, когато хижаря ни каза, че има още 18 км до върха. Както и да е- си казахме- 23км ги минахме, пък 18 ще ни се опънат и след кратка почивка и хапване на слънце, продължихме нагоре. Трябва да отбележа, че най- красивата, за мен, част на Осогово е след хижата по пътя към самия връх, където по благоволение на времето, което беше все така слънчево, се откриха страхотни гледки към по-близки и далечни възвишения. Тук- там мернахме и кончета, иначе имаше ниска растителност: борови храсти, наподобяващи на клекове. По пътя не срещнахме почти никакви туристи. По едно време в далечината започнаха да се струпват облаци и оттам си казахме: “ край ще ни завали”, но в крайна сметка, когато стигнахме там, където гледахме облаците, те вече бяха слезнали натам, откъдето идваме, Какъв късмет, ние носехме слънцето с нас :)

     По някое време стигнахме първия заслон, който не представляваше нищо особено - една изоставена къща с печка вътре и няколко дървени легла. Там вече не ни издържаха силите и хвърлихме тежките самари в едни храсти, скрихме ги и потеглихме без багаж нагоре към Руен. Според една от табелите ни оставаха още 3 часа . Малко по- нагоре от заслона, където си оставихме раниците намерихме вече истински заслон. Заслон “Превала”, разположен на 1852 м надморска височина. Казахме си, че довечера ше спим тук. Много уютно място със печка, маса и пейки явно хората си го поддържаха. Оттам започна най-хубавата чааст от нашия преход: решихме да вървим по зимната маркирока по билото, за да може да гледаме и към България, и към Македония. Времето беше със нас – ясно, слънчево, с лек ветрец. От билото се разкриваха страхотни гледки към околните планини, както и незнайни за мен планини в Македония . И така, вървейки по билото изкачихме още някои ввисочини преди самия връх Руен най-значителната, от които беше връх Шапка (2188м) и така все пак без раници успяхме да стигнем за 2.30 h. до крайната ни цел - Руен. Този връх - пети по височина в България се оказа изключително панорамен. Гледките, които се разкриха пред очите ми просто не мога да ги опиша с думи, най-добре би било човек сам да отиде и да се увери в това, което няма да се опитвам да преразказвам. Самият връх се дублира с един от граничните колове на България с Македония. И така поседяхме с моя приятел още около половин час и тръгнахме да слизаме надолу към раниците. След като ги взехме се върнахме на заслон “Превала” и там изкарахме нощта като запалихме огън в печката и цяла нощ спахме като във фурна.

    На другата сутрин (29 май) станахме рано, посъбрахме си нещата и полека-полека си тръгнахме надолу към хижа “Осогово” и оттам към Кюстендил и София. По пътя гората ни зарадва с нейните дарове - набрахме си масловки и челадинки. По-нататък финала на пътешествието се разви доста бързо. Стигнахме Кюстендил бързо, понеже едни добри хора ни свалиха от хижа “Осогово” с кола до Кюстендил и оттам стопа ни потръгна почти веднага. След това стигнахме до Радомир, а оттам до Перник и накрая от автомагистрала “Люлин”, там откъдето бяхме тръгнали преди два дни, ни изостави последното слънце и влязохме в тъмните облаци и дежурния смог надвиснал над София.