24.08.2010 г.

22.08.2010 По Плана планина

Автор:  Виктория Цветанова
Снимки:Виктория Цветанова

         Първият път, когато решихме да отидем на разходка до Плана планина, планина близо до Витоша, беше 1-2 седмици преди днешния ден. Самата Плана е малка планина, но от липсата на маркировка по нея не е много лесно да се ориентираш по полята от люцерина и жита. Първият път направихме грешката, че не бяхме много осведомени за маршрутите и това провали тогавашното ни желание да посетим тази планина. Но сега започнахме маршрута си от с. Плана.
            Като за неделен и топъл ден по тази част на планинате не срещнахме никой. Едно време се е смятало, че Плана е част от Витоша. Но сега си е обособена като съвсем отделна планина. Най-високият и връх - Манастирище (1338м.) беше нашата цел. Тръгнали от селото, в което само хората могат да обяснят къде са пътеките и как се стига до някое място от тази планина, ние започнахме неделното си приключение. Много по-лесно е да се стигне до върха през село Плана, защото оттам пътят минава само през огромни ниви окъпани в златисто от жаркото слънце. И макар да беше обед вече и слънцето да печеше като невидяло, отнякъде проникваше свеж и хладък въздух. По наша логика - от Витоша. Гледките, които се откриваха бяха с неземна красота. Пейзажите по това време от годината бяха окъпани в топлите лъчи на яркото слънце. Бяха все едно излезнали от картини на велики живописци. Признавам, че преди да стъпя тук отричах тази планина и красотата и поради ред причини, които няма да изброявам. Но след тези гледки, които напълниха очите ми с невъобразима красота, смятам че Плана планина си струва да се посети.








            От самото село до в.Манастирище се стига горе-долу за 1 час и то по много лек и приятен път, който обаче няма много сянка по него, както и вода. Снимките, които направих и сега ги гледам и им се дивя. По пътя си до Манастирище минахме и през една запустяла къща, която бе кацнала сам-самичка на това самодиво място. Полуразрушена, останала  само с външните си стени, тя налягаше една тъга у нас. След кратък оглед и заключение, че е била една много приятна къща, продължихме напред до целта ни. Ориентир за върха е клетката за мобилни телефони, която се извисява на него. Стигнали до самия в. Манастирище има и параклис, наречен Св. Дух, който е дарение на селяните от този район. Парите, оставени на иконата на св.Богородица свидетелстваха, че дотук се качват вярващи хора и че все още крадливите ръце на някои хора не са стигнали до това място. Мястото е било езическо едно време, но сега на него се намрира този параклис. От върха може да се види Витоша и Рила в далечината. А малките пухкави бели облачета хвърляха ту сянка, ту осветяваха местността. След изкачването ни на този връх решихме да слезнем до Железница. Път така и не намерихме затова бяхме принудени да си чертаем свой такъв. Беше си голямо приключение, защото минавахме през високи колкото нас стръкове трева. И въпреки това не след дълго се озовахме в другата махала на с.Плана, откъдето хванахме черен път, който прерасна в път по-късно. В тази жега си беше направо ужас да ходиш по нагретия асфалт. След няколко баира, ходейки по шосето, решихме да си спестим пътя и хванахме пътеката под електрическите трансформатори. Не след дълго вече бяхме в Железница. Доволни, че сме направили този преход накрая успяхме да седнем покрай една брезова горичка и да отпочинем. А оттам хванахме и стоп до Бистрица и така свърши неделното ни приключение.
          









               Плана планина е една прекрасна планина, по която съвсем спокойно може да се направи разходка за 1 ден. Красотата и идваше от живописните пейзажи. Мога да спомена, че там има и идеални места за бране на гъби, но дъжд не е валял от много време. В. Манастирище е покорен от неуморните ни духчета, а следващото ни начинание ни очаква.