10.07.2012 г.

7 юли 2012г. Руй планина

http://vikiilubodiaries1.blogspot.com/2012/07/blog-post.html

Голямото преместване...

         Здравейте драги хора, тъй като лимитът ни за снимки свърши, а с това и мястото, решихме да се изхитрим малко над блогърския черен облак, който застана над нас и да направим нов блог, продължение на този, в който ще поместваме отново разказите ни за пътуванията ни тук и там. Промяната ще е само  в едната двойка отпред, но пътешествията ни ще си останат все така чудни, понякога с много чувство за хумор, но и малко тъжни, че напускаме такива приятни кътчета и можем да им се наслаждаваме през виртуалното пространство и спомените, докато не хванем пътя отново. Усмивки много и Ви чакаме на нашето ново място: http://vikiilubodiaries1.blogspot.com/

3.07.2012 г.

Централен Балкан от с.Розино до г.Калофер 16-19 юни 2012г.


автор:Любомир Монов
снимки:Виктория Цветанова и Любомир Монов

Най-после му дойде времето и на това ходене.След дълги планове и тънки сметки как да сглобим едно ходене из най-красивите части на Стара планина измислихме този маршрут. Нашата идея се състоеше в това за няколко дни да преминем около 83 км като тръгнем от село Розино с надморска височина от 500 до 699м. през хижа Ехо 1675м. , хижа Козя стена 1562м. , Троянския проход и арката на свободата 1525м. , хижа Дерменка  1504м. , хижа Добрила 1804м. , връх Амбарица (Левски) 2166м. , Големия Купен 2169м. и останалите върхове от алпийския траверс Добрила-Ботев като стигайки до Ботев връх 2376м. да се спуснем по Тарзановата пътека през Райските скали и  да минем през  Райското пръскало 124м. най-високия водопад на Балканския п-в  и да слезем в град Калофер крайната точка на нашия маршрут. 

След като измислихме маршрута другото нещо,което оставаше на дневен ред бе това да хванем хубаво слънчево време , защото целия път е около 90 % на открито по голи била, където не би било добре да ни хване някоя гръмотевична буря.От нещата които съм чел, връх Ботев има славата на връх с най-малко дни средногодишно, които са ясни и слънчеви. 
Е, все пак ние уцелихме тамън 3 дни и половина точно такова време, хубаво с ветрец и слънце и малки  кълбета бели облачета. Това си е то, нашия късмет.От София както винаги тръгнахме на стоп с тежките раници с провизии,палатки, чували и всичките тези неща, които ни гарантираха пълна автономия.Общо бяхме Аз - Любо,моето дамско вдъхновение Вики , Иво и Меги, другите трима съответно от Павликени,Монтана и София дойдоха до изходната точка с влак.На стопа по двойки се придвижихме първия ден (16.06.2012г.)до Розино и фактически това беше най-малкият преход, защото трая само 4 часа и спахме на палатки в близост до хижа Ехо под връх Юмрука.На следващата сутрин станахме много рано в 4:40 ч сутринта, за да снимаме изгрева, който беше нещо уникално. Червеният хоризонт, мъглите долу в ниското и свежия студен въздух носеха една приятна наслада и радост, а пък обграждащите ни величествени канари ,зъбери и скали напомняха за това колко е преходен човека и как той е нищо в сравнение с природата, която е ваяла тези форми в продължение на векове. 


    По пътя към х. Ехо










 


     параклиса до х.Ехо

    параклиса под връх Юмрука

    На сутринта

    Мъглите





    Иво
    Аз
    и табелите
    нашата къща под връх Юмрука


Тук следва да отбележа,че в нашата група имаше известно разминаване в темпото и в комбинации от 2-ки и 3-ки се настигахме по маршрута и се събирахме и разделяхме.Дотук бяхме Аз,Вики и Иво в първа група и Нино и Меги във втора група, а пък нашите хора Влади и Енка са спали на самия връх Юмрука и ни настигнаха чак след превала на Троянския проход в посока хижа Дерменка. Та след това отклонение да продължа с разказа и събитията,които се случиха след тръгването (17.06.2012) ни от хижа Ехо. Пътеката изгуби известна височина и отново я набра след като подсякохме връх Ушите и тръгнахме по сравнително равно покрай зъберите на Козя стена.Това е най-малкия резерват на територията на ПП Централен Балкан и е създаден с цел запазването на  старопланинския еделвайс, растящ по скалите на Козя стена. Тук бих казал,че не бива еделвайсите да се късат във връзка с това ,че някои хора от простотия и невежество го правят.В общи линии като стигнахме хижата починахме за малко и продължихме като непрекъснато вървяхме ту надолу, ту нагоре и вече при връхната точка на Троянския проход изгубихме много от набраната височина този ден.Тук спряхме да обядваме преди да продължим към х.Дерменка като целта за този ден беше да спим някъде близо до х.Добрила, за да може на другия ден рано сутринта да изкачим Амбарица и да тръгнем по траверса.Иначе участъка от арката на свободата до х.Дерменка беше изключително равен големи обширни ливади и необятни простори. Малко преди хижата на заслон Орлово гнездо ни настигнаха Влади и Енка и потеглихме заедно. Направи ми впечатление и друго.Явно като се каже в Стара планина заслон  става дума за механа,защото Орлово гнездо си беше точно такова, но какво да правиш, на алчните хорица бизнеса трябва да им върви дори да съсипят планината, на тях не им дреме много много.На Дерменка ударихме една голяма почивка и оттам след това пак започна известно изкачване, за да възстановим изгубената височина и след 3 часа вече бяхме на Добрила. Помотахме се около хижата и решихме си легнем,  за да станем рано и да продължим към Ботев.На това място една част от нашата група реши да слиза към Сопот и останахме само Аз,Вики и Нино и Меги.  

    а хееейй там в далечината е Ботев 2376м. (Юмрукчал),  а малко вляво малката точица е Арката на Свободата - връхна точка на Троянския проход
                             паяжината
    поглед назад




                             по чукарите на Козя стена



                            Кръстопътища и пътеки
    х. Козя стена
  Напред към Троянския проход
    и малки езерца по пътя



    Арката на свободата
    1878г.
    вече по-близо точно в средата Амбарица, острото вляво Купена и най-отзад заравнението на   Ботев
   поглед към равнината

                             х.Дерменка


    връх Добрила
   хижа Добрила


На другата сутрин (18.06.2012) умората си каза своето и подремнахме до 8 сутринта, а нашите хора вече си бяха заминали и Меги и Нино бяха тръгнали по-рано от нас.Закусихме, насмотахме набързо багажа и тръгнахме към Амбарица, като не след дълго бяхме там и видяхме какво ни чака. За мен лично най-красивата алпийска част на Балкана заедно с най-красивият старопланински връх Големия купен- една изключително правилна пирамида, притежаваща пропорциите на златното сечение на Фибоначи -идеалната пирамида.В подножието на Големия Купен настигнахме Нино и Меги и поразписахме в тетрадката , която е в кутията на върха.Най-сетне връх Ботев изглеждаше по близо за разлика от първия ден, когато го гледахме от хижа Ехо и беше точица в далечината.На слизане от Купена Нино и Меги решиха да слизат към Карлово и останахме  Аз и Вики.Оттук насетне останахме сами както в началото ,когато започнахме да се занимаваме сериозно с планинарство. Това беше логичен завършек само ние да издържим до края.Денят беше вече понапреднал когато свърши скалистата част на билото и върховете Купена,Костенурката и Кръстец останаха зад нас.В тези часове хвърлихме поглед назад и видяхме Купена, окъпан в последната червена светлина на залеза след ,което тръгнахме в сумрака и приготвихме челниците и по тъмно вече бяхме опънали палатката в близост до заслон Ботев.Легнахме си и спахме непробудно, но силен вятър   ни разбуди през ноща. На другия ден (19.06.2012) в 10часа сутринта бяхме първите изкачили Ботев и след кратки снимки тръгнахме надолу през Тарзановата пътека и водопада, тъй като това, да го види беше отколешна мечта на моята другарка.От хижа Рай, под водопада бързо се спуснахме в Калофер, където си набрахме една торбичка сочни череши и отидохме към гарата, за да си хванем влака, който ни върна в мръсния  наш роден град -София, почервеняли от слънцето като раци ,но същевременно учудени от себе си колко километри с товар изминахме и колко високо започнахме да вдигаме степените на трудност на походите. Бяхме доволни от себе си и твърдата воля и сила, вложени в дългия път и когато ти се осъществиш това и успееш победата е най-сладка.



До нови срещи от веселия екип из планините на България.



    красивия Голям Купен 2169м.н.в.   вляво и в дъното връх Ботев с антената
                                       


    на връх Амбарица (Левски) 2166м.н.в.
    Поглед отблизо към скалистия Купен
       Аз
        Вики


     напред към Купена
     хеееей ей там отиваме
     тектоничното езеро в подножието на Купена
                             и нагоре...


   поглед назад към Амбарица
    Аз
                            оттук се качихме

 
     поглед от Купена

                            Нино
      Аз
     и Вики
                            ''Аз Любето ,Вики,Нино и Меги тръгнахме на 16.06.2012г. тръгнахме от с.Розино и днес 18.06.2012г. в 13 часа изкачихме Големия Купен'' - а пък аз от вълнение написах тръгнахме на два пъти :)
   напред към Жълтец












     и отново поглед назад                                    

    криза!! водата е на привършване
     и слънцето залязва
      и хвърля последните си лъчи
     а ние си намерихме вода, ура и напред

      и под връх Ботев накрая ударихме едно яко спане
                              Аз
       и Вики и сам война е войн в случая двама  :)
    поглед от връх Ботев към масива Триглав
    станциите на върха
    аз и х.Рай със зеления покрив долу

   по Тарзановата пътека




     най-високия водопад на Балканите -Райското пръскало 124м.

    х. Рай


  към края на пътешествието всички пътища водят в Калофер или поне нашия

               р.Бъзовица




    началото на ПП Централен Балкан в Калофер е за нас края :)



    монумента на Ботев в Калофер и вдясно Априлското въстание 1876 и малко препратки към соца - 1923 и 1944г.
                                            Тоз, който падне в бой за свобода,
                                             той не умира: него жалеят
                                              земя и небо, звяр и природа
                                               и певци песни за него пеят...                 Хр. Ботев

    къщата на Ботев
    връх Ботев погледнат от Калофер
   и една гара близо до Калофер на 3 км извън града


    панорама от връх Амбарица