20.05.2011 - 22.05.2011 - Трънско ждрело - в.Руй - Ябланишко ждрело

Автор:Виктория Цветанова
Снимки:Виктория Цветанова 


                                                                         ЧАСТ I
                                                      
                               Отново по Трънското ждрело 

      Когато решихме да се върнем по онази най-крайна точка, намираща се на границата ни със Сърбия, наречена Трънско ждрело, ние имахме съвсем други планове и съвсем друго време за посещение. Всъщност от първия път, когато бяхме стигнали дотам бяха изминали само 2 месеца, а не вярвахме, че ще се завърнем пак тук толкова скоро. Историята е такава...

     Решихме да дойдем по това място, защото трябваше да се случи едно нещо, наречено "Алпиниада". Не, ние не сме катерачи, но ни беше интересно да видим как хората се катерят, радват и побеждават, а и едновременно с това щяхме да обиколим цялото ждрело. Бяхме си начертали предварително целите, а те бяха Трънско ждрело, което по време на пристигането си мисехме, че е едно и също място с Ябланишкото ждрело, но за това малко по-късно, и в.Руй, на планината Руй. Местата и без това се намираха в горе-долу един периметър, а и ние бяхме за 2 дена там, така че не трябваше да пропускаме нищо. И така в петък, на 20.05.2011, към 15 часа вече бяхме пристигнали в гр. Трън. Както всеки, който е ходил тук знае, че Ждрелото започва на 3 км. от града, та за половин час стигнахме отново на мястото, което преди два месеца ни заплени толкова много. И приключението започна. Отново, минавайки по първия дървен мост и изправяйки се пред скалите, през които реката не просто течеше, а беше като буйна и дива балканска мома, ние забравихме за всичките си проблеми и започвахме да се наслаждаваме на гледката. 

      След като минахме първия мост се изкачихме до така наречения тунел, през който се минава и извежда на продължението на пътеката, която се отбива надолу в гората. Човек трябва добре да се огледа иначе може да пропусне стълбичките за надолу, А там след около 5 мин ходене се излиза и на втори мост. Тук, по тази част явно не стигат толкова много туристи, но оправдано е. След като се мине по втория мост пътеката започва да се изкачва стремглаво нагоре по скалите и по мое мнение не се поддържа въобще, което я прави доста опасна. Затова мой съвет е да не се минава нататък с малки деца, както и с много багаж, с какъвто бяхме ние. Наистина гледката на върха на скалата е страхотна и се виждат само гори и баири напред, но не си заслужава чак толкова някой счупен крайник. За жалост, както всичко в България и това място след няколко години ще е опасно за хората, защото не се поддържа. Нагоре по скалите пътеката е почти заличена, приятна става чак след като се премине върха на скалата. След малко снимки и ходене вече по по-приятна пътека се излиза в началото на самото Трънско ждрело. Горе могат да се срещнат различни видове растения, имаше много люляк, както и дебелец. Панорамата е жестока, ако мога така да я опиша само с една дума, а изживяването е екстремно определено. Това, което ни беше като цел бе да намерим пътеката, която свързва ждрелото с другата му част, но се оказа, че Ябланишкото ждрело няма нищо общо с Трънското, защото пътят за ябланишкото е по съвсем друга пътека, която ще се разбере в третата част. Трънското ждрело се минава за около час и половина, но е наистина трудно, защото не е обезопасено и е доста опасно на някои участъци. Както и да е, поне видяхме за какво става въпрос и се нагледахме на просторни и красиви гледки. 

    

      Със слизането отново в изходната позиция почти завърши нашия първи ден из Трънско. След кратка почивка се запътихме към с.Ломница, което е изходната позиция за изкачването на Руй. То се намира на 5 км. от града и до него може да се стигне съвсем спокойно и пеш. Лека-полека тръгнали по шосето след около 20 мин. вече бяхме в селото, състоящо се от разпръснати тук и там къщички. Часът беше около 19 и нямахме много време, но все пак тръгнахме по пътеката, водеща към х.Руй. Към 20.30 вече уморени от деня и желаещи час по-скоро да си отпочинем, направихме и първия лагер. Опънали палатката не след дълго очите ни натежаха, а и навън започна да вали, така че вечерта се очертаваше да е доста поспалива. Така завърши и петъчния ден, рано-рано заспали, за да имаме сили за следващото начинание - в.Руй.