Част II
Изкачване на в.Руй (1706м.)
На сутринта, след проливния дъжд, който ни валя цяла вечер, се събудихме свежи и сухи и ни посрещна слънчево утро, което беше най-важното в случая. След като се поизлежавахме малко станахме и събрахме багажа с идеята да хапнем пред хижа Руй, с надеждата, че вече не сме далеч от нея, въпреки че предната вечер бяхме походили малко, а разстоянието от с.Ломница до хижата беше 8 км . Освен това на мен вече ми се искаше да излезем от тази долинка с рекичката и да видим слънцето, което се скриваше от сянката на дърветата. Като цяло впечатлението ми от тази планина остана, че явно е доста дъждовна и освен това на места много ми напомняше на Витоша. Пътят от Ломница до хижата е добре маркиран. То всъщност си е черен път, но с доста дълбоки коловози, пълни с кал и на няколко места даже се видяхме в чудо да пресичаме рекичката, по която нямаше мостчета.
И така след известно време (по моя преценка около час и малко) излязохме на хижа Руй. Като се има напредвид, че тази планина е явно доста непопулярна дестинация все пак нещото, което ме зарадва беше, че хижата е ремонтирана и поддържана, въпреки че в момента не работеше. Най-сетне излезли на широката поляна пред хижата на слънце седнахме да закусваме и да си направим по някоя и друга снимка за спомен. След като хапнахме решихме да стигнем финалната цел, но тук пред нас се оказа проблем. Радвайки се през цялото време, че има хубава маркировка, сега видяхме, че никъде няма табели за пътя към връх Руй. Мен започна да ме обзема яд при мисълта, че сме стигнали почти до целта и няма да намерим път до нея. Но по интуиция или по късмет намерих една пътечка зад хижата, която водеше все пак в желаната посока. И наистина, това се оказа пътечката за върха. Вървейки по нея до извесно време, когато тя изчезна решихме да караме напряко само нагоре към билото. Съвсем скоро достигнахме граничната бразда и още малко нагоре вече видяхме първата гранична пирамида, която бяхме гледали от хижата. Малко зад нея имаше втора пирамида, дублираща се с бетонния фундамент обозначаващ връх Руй. Както винаги с моята другарка бяхме късметлии и слънцето и ясното небе бяха с нас и ни позволиха да видим страхотните панорами, разкриващи се към България и Сърбия.
След като се повъртяхме малко и си направихме снимки на върха решихме, че е време да слизаме зашото ни чакаше дълъг път надолу и третата част на нашето пътешестви към еко пътека Зелени вир, Ябланишкото ждрело. С това завърши странстването ни из Руй. Наистина прекрасна планина, но трябва да се знае, че табелите са само до хижата, незнайно защо нагоре няма никакви табели, на които да е упоменат маршрута до самия връх. Лагера го направихме на Трънското ждрело, а на следващия ден ни очакваше и последното предизвикателство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар