16.04.2012 г.

13 - 15.04.2012 Из планините на Краището част I

                                       Автор: Любомир Монов
                                      снимки: Любомир Монов                                              


        След поредицата от неудачи във Врачанския балкан и бавно топящия се сняг по високите части на планините реших, че е по-добре за сега, докато чакаме топенето на снеговете, да обърнем поглед към малките планини, разпръснати из Краището. Тъй като те са сравнително ниски предлагат в началото на пролетта приятни и ненатоварващи разходки, тъй като по тях снега вече се е стопил. Те варират от 1000 до 1700 м.н.в. Интересното при тях е, че са абсолютно непознати, без пътища и пътеки и изискват добро планиране и проучване преди човек да тръгне по тях. Моята идея се състоеше в това за няколко дни да се обходят 3 планини: Любаш с едноименния си връх, висок 1398м.н.в. , пл. Стража, с върха Стража - 1388м.н.в. и Ездимирската планина(една от най-малките в България), с нейния първенец Големи връх, 1219 м.н.в., както и да се изкачи едно красиво и скалисто, пирамидално връхче - Драговски камък, 1118м.н.в.(по-известен като Трънския Матерхорн) в Завалската планина.
                                          Любаш поглед от Стража

                                                     Стража поглед от Любаш

                                          Ездимирска планина поглед от Стража

                                          Драговски камък (Трънския Матерхорн)поглед
                                          от с. Филиповци
           Два уикенда подред никой не се нави за този преход, но в поредицата от 4 почивни дни около Великден се намериха 6 ентусиасти с мен включително и така тръгнахме една част от групата още в петък, а другата пристигна в събота. В петък следобед Аз, Алекси и Филката се придвижихме заедно с две наши приятелки, които си отиваха на селото в Трънско. Нашата уговорка с тях беше да ни оставят в с.Ребро, което беше изходната ни точка за изкачване на Любаш. Тръгвайки сравнително късно към 18.00 ч. ние бяхме в Ребро и тръгнахме нагоре към в.Любаш. Времето беше облачно с предпоставки за дъжд, но това ни най-малко не смути нашия план. Тръгнахме нагоре по едно скалисто ребро, без пътека и въпреки ситния дъжд, който заваля и вятъра, ние все пак за около час се качихме на в.Любаш. Там седяхме малко и тръгнахме да слизаме по един друг рид, който ни отведе право в с.Лялинци и в близост до него опънахме палатки и изкарахме вечерта. Слизането ни отне около 30-ина мин.

                                          Ребърска Могила 1204 м.н.в.
                                          с.Ребро поглед от Любаш
                                      
                                          поглед от Любаш към Ребърска могила
                                          поглед към Стража

                                          с.Лялинци вдясно и Парамун вляво

                                                    средновековна църква Св.Никола с.Лялинци

                                          От Лялинци към Любаш
                                          Любаш

      В самото село на другия ден, след като си събрахме нещата пристигна другата част от нашата група. От Лялинци, в събота сутрин в пълен състав, тръгнахме нагоре към следващата цел - в.Стража. Не след дълго бяхме на него. Самата планина Аз лично си я оприличих на умален модел на разлятите била на Осогово и в съчетание със скалистия терен и отвесните склонове ми напомни за Чепън. Вървейки по билото срещнахме няколко бели петънца сняг и междувременно ни заваля градушка в съчетание със студен вятър, който малко поразвали представата за ниска планина. Интересното е, че между Любаш и Стража има визуална връзка и от единия връх виждаш другия. След като минахме откритата част на билото продължихме по него, но то вече беше гъсто-обрасло с гора. Тук пътеки няма! Вървиш по усет и ориентация и също така района трябва да бъде добре проучен и да разполагаш с топографски карти. По някое време намерихме място, което не е толкова стръмно, и през гората слязохме в с.Велиново и се прехвърлихме в подножието на Ездимирската планина.

                                                    Иглика
                                          планинско котенце

                                          по билото на Стража
                                          към Любаш от връх Стража


                                          Руй в мъглите

                                           поглед към Ездимирската планина
                                          Руй


Времето пак предазполагаше да се развали и да завали за това ние решихме да побързаме и да намерим ловния заслон на билото и. Аз и Алекси тръгнахме по-напред от останалите и минахме през малък боров горски пояс и фронтално нагоре стигнахме билото, където в една падинка беше заслона. Там изкараме нощта и на другия ден - неделя, сутринта, докато всички спяха, Аз сам се качих до Големи връх, който по нищо не можеш да разбереш, че е връх, защото представлява една малка поляна с един забит кол в земята. От заслона слязохме по една пътека, която ни отведе право в с.Ездимирци.

                                          към Стража от с.Велиново
                                          с.Велиново


                                           буря
                                          ловния заслон



                                          планината Гребен в Сърбия
                                          Стража от Големи връх


 Оттам след кратко ходене по асфалт (ок. 3км.), стигнахме шосето от Брезник към Трън и един разклон, където се срещнахме с нашите две приятелки Мими и Ефи, с които бяхме решили заедно да се качим на Трънския Матерхорн. Стигнахме до Драговска махала, която се намира в периферията на Завалската планина и оттам Аз, Алекси и Ефи тръгнахме нагоре, а другите останаха да си починат. Изкачването по Драговския камък беше по един стръмен, скалист гребен и донякъде напомняше на скално катерене. Отгоре имаше чудесна панорама, но променливото време пак предвещаваше дъжд и побързахме да слезем. Слизането беше по много стръмен склон и стигайки финала излязохме на непреодолим отвес, но все пак открихме едно малко деренце, по което слязохме. Долу се събрахме с останалите и се разделихме по двойки, за да стопираме в посока София. От с.Филиповци направих последните снимки на Драговския камък, който изглежда много внушително от тази гледна точка - една идеална пирамида, която донякъде прилича освен на Матерхорн, и на Големия Купен в Стара планина. След известно време чакане ни спря директна кола за София и с това, към 19.00 часа, приключи това пътешествие из част от планините на Краището.





                                          Чарчилатска могила


                                          от Драговски камък към Любаш


                                           Драговски камък от центъра на с.Филиповци

  Това приятно ходене из този край определено няма да е последното и все пак е доказателство колко необятни и неизследвани места има из България, но човек трябва да се поинтересува, поразтърси и да попрочете, за да ги опознае.

                                           общ изглед на маршрута


1 коментар: