7.04.2012 г.

31.03.2012 Фотолов на Драгоманското блато и разходка по Чепън

  Автор: Любомир Монов
  Снимки: Любомир Монов


         Чепън планина (или както някои го наричат малкия Пирин) -  тази чудна малка карстова планина, неизвестна за мнозина, се намира само на около 40 км от София, а предлага една чиста и спокойна природа и представлява голям интерес за ботаниците с редките си и защитени растителни видове. Също така до нея се намира Драгоманското блато, което пък е раят на орнитолога, тъй като там има много красиви и редки птици. Нашата разходка отново беше като миналогодишната - за един ден, само че този път времето беше прекрасно и леко облачно, което даваше добра светлина за хубави снимки. Организирани няколко дни предварително, аз и моят приятел Ванката, познат от други скитания из планините, бяхме завербували още две девойки, които да дойдат с нас с конкретната цел фотолов на птици и изкачване до обзорния, най-висок връх на Чепън - Петров кръст 1210 и плавно спускане по билото към Драгоман.
          Рано сутринта на 31ви март нашите две дружки вече пътуваха с влака към Драгоман, а ние с Ванката замятахме палци на стопа в посока Драгоман, тъй като бяхме обявили стачка и бойкот на неоснователно високите цени на БДЖ, предвид факта, че услугата си остава все толкова скапана и животозастрашаваща. Та, сравнително бързо и ние стигнахме до Драгоман, въпреки че бяхме страшно изкушени от възможността да продължим към Сърбия с един от шофьорите, които ни возеха. Но все пак, когато си се разбрал нещо с други хора не можеш ей така да решиш друго в последния момент. И така с много настроение и позитивни емоции прегазихме едно поле, което разделя главния път към Калотина и планината Чепън и там намерихме нашите дружки, които ни чакаха поседнали на полянките. След малката раздумка и седене в наблюдателната вишка на блатото в дебнене на птици, резултатът от фотолова беше един тръстиков блатар и една патица, но общия извод беше, че за тук човек трябва да си наеме специално телеобектив. След това ние решихме да тръгваме към Петровия кръст.












         И това всъщност се оказа една много лека, приятна и неангажираща разходка. Даже бих казал изключително приятна, когато няма вятър, мъгла и дъжд. След известно време се качихме горе  на върха, където хапнахме, но поради зверския вятър не се задържахме много на билото и тръгнахме полека да слизаме надолу  и пътьом заснехме две много красиви цветя - планински котенца, а слизането бих го описал с няколко думи - много приятно и плавно. Неусетно следобеда бяхме слезнали обратно в Драгоман.






















           Като стигнахме долу пак хапнахме и отидохме до гарата за всеки случай да видим как е положението и дали няма да минем тънко, за да се приберем всички заедно с влака. След кратък рзговор с любезната леля кондукторка от влака постигнахме разумно споразумение за цената на билета до София и така благополучно след 1 час пътуване за 1 лев  на човек, нашия екип беше доставен жив и с много позитивни емоции и снимки, част от които публикувам тук. Поздрави от веселия екип. :) 

Няма коментари:

Публикуване на коментар