снимки: Любомир Монов
След поредицата от неудачи във Врачанския балкан и бавно топящия се сняг по високите части на планините реших, че е по-добре за сега, докато чакаме топенето на снеговете, да обърнем поглед към малките планини, разпръснати из Краището. Тъй като те са сравнително ниски предлагат в началото на пролетта приятни и ненатоварващи разходки, тъй като по тях снега вече се е стопил. Те варират от 1000 до 1700 м.н.в. Интересното при тях е, че са абсолютно непознати, без пътища и пътеки и изискват добро планиране и проучване преди човек да тръгне по тях. Моята идея се състоеше в това за няколко дни да се обходят 3 планини: Любаш с едноименния си връх, висок 1398м.н.в. , пл. Стража, с върха Стража - 1388м.н.в. и Ездимирската планина(една от най-малките в България), с нейния първенец Големи връх, 1219 м.н.в., както и да се изкачи едно красиво и скалисто, пирамидално връхче - Драговски камък, 1118м.н.в.(по-известен като Трънския Матерхорн) в Завалската планина.
от с. Филиповци
Два уикенда подред никой не се нави за този преход, но в поредицата от 4 почивни дни около Великден се намериха 6 ентусиасти с мен включително и така тръгнахме една част от групата още в петък, а другата пристигна в събота. В петък следобед Аз, Алекси и Филката се придвижихме заедно с две наши приятелки, които си отиваха на селото в Трънско. Нашата уговорка с тях беше да ни оставят в с.Ребро, което беше изходната ни точка за изкачване на Любаш. Тръгвайки сравнително късно към 18.00 ч. ние бяхме в Ребро и тръгнахме нагоре към в.Любаш. Времето беше облачно с предпоставки за дъжд, но това ни най-малко не смути нашия план. Тръгнахме нагоре по едно скалисто ребро, без пътека и въпреки ситния дъжд, който заваля и вятъра, ние все пак за около час се качихме на в.Любаш. Там седяхме малко и тръгнахме да слизаме по един друг рид, който ни отведе право в с.Лялинци и в близост до него опънахме палатки и изкарахме вечерта. Слизането ни отне около 30-ина мин.
Ребърска Могила 1204 м.н.в.
с.Ребро поглед от Любаш
В самото село на другия ден, след като си събрахме нещата пристигна другата част от нашата група. От Лялинци, в събота сутрин в пълен състав, тръгнахме нагоре към следващата цел - в.Стража. Не след дълго бяхме на него. Самата планина Аз лично си я оприличих на умален модел на разлятите била на Осогово и в съчетание със скалистия терен и отвесните склонове ми напомни за Чепън. Вървейки по билото срещнахме няколко бели петънца сняг и междувременно ни заваля градушка в съчетание със студен вятър, който малко поразвали представата за ниска планина. Интересното е, че между Любаш и Стража има визуална връзка и от единия връх виждаш другия. След като минахме откритата част на билото продължихме по него, но то вече беше гъсто-обрасло с гора. Тук пътеки няма! Вървиш по усет и ориентация и също така района трябва да бъде добре проучен и да разполагаш с топографски карти. По някое време намерихме място, което не е толкова стръмно, и през гората слязохме в с.Велиново и се прехвърлихме в подножието на Ездимирската планина.
Времето пак предазполагаше да се развали и да завали за това ние решихме да побързаме и да намерим ловния заслон на билото и. Аз и Алекси тръгнахме по-напред от останалите и минахме през малък боров горски пояс и фронтално нагоре стигнахме билото, където в една падинка беше заслона. Там изкараме нощта и на другия ден - неделя, сутринта, докато всички спяха, Аз сам се качих до Големи връх, който по нищо не можеш да разбереш, че е връх, защото представлява една малка поляна с един забит кол в земята. От заслона слязохме по една пътека, която ни отведе право в с.Ездимирци.
към Стража от с.Велиново
Оттам след кратко ходене по асфалт (ок. 3км.), стигнахме шосето от Брезник към Трън и един разклон, където се срещнахме с нашите две приятелки Мими и Ефи, с които бяхме решили заедно да се качим на Трънския Матерхорн. Стигнахме до Драговска махала, която се намира в периферията на Завалската планина и оттам Аз, Алекси и Ефи тръгнахме нагоре, а другите останаха да си починат. Изкачването по Драговския камък беше по един стръмен, скалист гребен и донякъде напомняше на скално катерене. Отгоре имаше чудесна панорама, но променливото време пак предвещаваше дъжд и побързахме да слезем. Слизането беше по много стръмен склон и стигайки финала излязохме на непреодолим отвес, но все пак открихме едно малко деренце, по което слязохме. Долу се събрахме с останалите и се разделихме по двойки, за да стопираме в посока София. От с.Филиповци направих последните снимки на Драговския камък, който изглежда много внушително от тази гледна точка - една идеална пирамида, която донякъде прилича освен на Матерхорн, и на Големия Купен в Стара планина. След известно време чакане ни спря директна кола за София и с това, към 19.00 часа, приключи това пътешествие из част от планините на Краището.
Това приятно ходене из този край определено няма да е последното и все пак е доказателство колко необятни и неизследвани места има из България, но човек трябва да се поинтересува, поразтърси и да попрочете, за да ги опознае.
общ изглед на маршрута
браво за блога! :)
ОтговорИзтриване