17.09.2011 Малък преход до Камен дел

    Автор:Виктория Цветанова
Снимки:Виктория Цветанова

       Няколко дена преди да направим това приятно преходче по Витоша към непознатия в.Камен дел, който се вижда от София, си говорехме за това как да уплътним предстоящия съботен ден. Измислихме маршрута и без много колебания на 17.09. към 10 часа сутринта вече бяхме на спирката на рейс 64 в посока кв.Бояна. 

       Маршрутът до в.Камен дел (1862м.) е много неясен и информацията, която проучихме беше главно от пътеписи на други хора за това място. И така ние започнахме изкачването от пътя за Боянския водопад, който се намира в непосредствена близост до квартала. Минава се както се знае в гора, приятна и сенчеста. И въпреки че времето беше леко облачно, то все пак беше доста топло за сезона. Пътеката си е както винаги същата - трябва да се внимава, защото на места има малко по-стръмни участъци, по които трябва малко повече внимание. За около час и половина с добро темпо се стига и до самия водопад. За него няма да говоря много освен само да кажа, че е хубаво поне софиянците да видят каква красота се крие в полите на Витоша. 15-метровия водопад беше пълноводен въпреки сушата и по-рано сутринта предлага една приятна гледка. Казвам по-рано, защото в почивните дни много хора идват да го видят и околността буквално се превръща в магистрала за хора. За наше щастие днешния ден беше работен и почти не срещнахме хора. 

      Не стояхме дълго време там, защото ни оставаше още път, който не знаехме колко дълго време ще ни отнеме и за това продължихме. Малко встрани от водопада пътеката продължава и става още по-приятна. Това беше хубавото и на целия маршрут, защото беше много лек, с изключение на изкачването до Боянския водопад, а и на места доста живописен. По тази пътека се продължава нагоре към х.Есперанто, намираща се горе-долу на половин час стегнато темпо. Хижата беше затоврена, както и повечето хижи, през които минахме този ден. Човек много-много не трябва да разчита на това, че ще намери винаги отворено място в планината, където да хапне нещо или да преспи там. След х.Есперанто на около 5 мин. път се стига до следващата хижа Камен дел, която беше отворена. Там починахме няколко минути и продължихме по пътеката към х.Тинтява. Тази хожа беше в ремонт, но предтсавлява огромна сграда, която въобще не седи като хижа, а по-скоро като някой блок. Оттук се тръгва по пътеката нагоре като се минава през много малинови храсти, заради които трябваше да спираме на всяка 1 крачка.

       Продължавайки по тази пътека, не след дълго се излиза от гората и се стига до плато, от което ясно се вижда в.Камен дел. Оттам започвт и колците, които стигат до х.Алеко. За 10-ина минути се стига до разклонението за върха, което отдалече изглежда, че няма пътека, но не е така. Вече качили се на Камен дел видяхме в ниското цяла София, както и в.Голям Резен в далечината. Слънцето не печеше и беше много притяно да поседиш на каменния връх, гледайки онези в ниското, които предпочитат да седят ам, отколкото да подишат малко чист въздух и да се заредят с много красиви гледки, които предлага тази планина. Снимахме, хапнахме и погледахме софиянци в ниското. Седяхме около час на върха и решихме, че е време за слизане. 

    За слизането бяхме единодушни, че ще слезнем през Драгалевци, за да може по пътя да посетим и Драгалевския манастир. И така тръгнахме по коловете и все по равното и маркировката излезнахме на х.Алеко. Оттам пътят за нас беше вече непознат. Точно при началото на оградата, която изниква пред вас преди да стигнете до самата хижа, пътищата се разклоняват и този за Драгалевци тръгва надолу по червена маркировка. В самото начало не го видяхме, но по табелата сочеща наобратно погледнахме по-добре и видяхме разклонението. Минава се през едно много приятно дървено мостче и се влиза в гора. Тази част на Витоша е по-дълга, отколкото при изкачване или слизане от Железница. Тук слизахме поне 3 часа, които накарая ни се видяха доста уморителни. И по този път не видяхме никой освен едно момче, което беше на "лов" за сърни с фотоапарата си. Слизайки оттам по едно време се излиза под драгалевския седалков лифт и не след дълго се прекосява едно шосе. Пътеката продължава само напред през пътя и минава покрай гроба на небезизвестния Бай Кръстю, допринесъл за опознаваме маршрутите по Витоша. След едночасово слизане от тази местност се излиза на кръстопът - единия път продължава към Драгалевци, а другия, падащ се отляво - към манастира. Тръгнахме направо към манастира макар и вече да беше 18 часа и с риск да се прибираме по тъмно. Манастира се намира на около половин час от това разклонение, но уви, когато пристигнахе вече беше затворил и ни отпратиха. Оттам има множество табели, но нито една, кяото да указва пътя към Драгалевци. Мислехме си, че трябва да се връщаме по същия път, когато изведнъж малко по-надолу от манастира видяхме правилната табела. Не след дълго излезнахме в квартала и оттам си хванахме отново автобуса. 

        Равносметката от това преходче беше:6 часа извървяни, страхотни гледки към София от в.Камен дел и една приятна разходка близо до града, но и извън него. Заслужава си човек да посети това място, както и повечето места по Витоша, ако за момента не може да стигне по-далеч.