3-6.09.2011 - Преход из Рила

    Автор:Любомир Монов  
Снимки:Виктория Цветанова


  Това пътуване изникна неочаквано, след като моята другарка Вики искаше толкова много да посети отново Рила и по-точно в.Мальовица и 7-те езера. Бяхме решили в края на сезона вече да посещаваме планините по Краището и да приключим с дългите преходи, защото честно да си кажем се поизморихме. Въпреки това се случи съвсем друго и на 3-ти септември, сутринта поехме  по пътя към Рила с начална точка Рислки манастир, в.Мальовица, където се засякохме с още двама наши друграи, продължихме към 7-те Рислки езера, за да слезнем най-накрая на Сапарева баня. 

             До Рилския манастир стигнахме много бързо и наобед вече бяхме на обителта. Щурмувахме стръмния баир нагоре към централното било. Първоначалния ни план бе да минем през Дългия рид, но разбрахме, че пътеката на места се е свлякла и е трудно да се минава оттам. За това тръгнахме по Черния рид нагоре, който според предписанията за около 6 часа извежда на х.Иван Вазов, а до Мальовица за около 9. Но на този ден горещината си каза думата и силното слънце ни остави да вървим само 5 часа. За сметка на това вече бяхме стигнали обезлесената част, а и започна да духа силен и студен вятър. Едни овчари, които в последствие разбрахме, че през лятото са на смени и седят горе в планината, ни предложиха да спим в една от землянките и ни спестиха разпъването на палатката.

                   На сутринта рано-рано се измъкнахме от землянката, оправихме тежките багажи и тръгнахме бавно нагоре към кръстопътя, където се събираха и разделяха пътеките за различните части на планината - за хижите Иван Вазов, Рислки езера, за в.Мальовица и цпш.Мальовица. Там направихме една по-дълга почивка и снимахме Урдиния циркус, обсъждахме кое е Мальовица в далечината, а в последствие се оказа, че сме я разпознали. От този кръстопът пътят до самия връх е много лек като изключим по-голямото изкачване на Мальовица. Оттук до върха са грубо 2 часа, ако сте натоварени с повечко багаж. Също и на слизане от Додов връх(2661) има по-стръмно спускане, а за да се стигне до Мальовица се минава и този връх, кръстен на "дупнишкия Алеко" - Никола Додов. Изкачили се вече на Мальовица, започнахме да се снимаме и да снимаме гледките, които се откриваха около нас. В далечината се виждаше  Витоша, Стара планина, други върхове из Рила, както и Верила. Времето беше благосклонно към нас и имахме доста добра видимост. На върха се задържахме около 2 часа, защото изчаквахме нашите приятели, които пък се качваха от цпш-то. Най-сетне, към 16 часа и те пристигнаха и въпреки че на моменти ни ставаше доста студено заради облаците, които закриваха слънцето, то се радвахме, че се намерихме и потеглихме по обратния път назад в увеличен състав.

                Потеглихме към х.Иван Вазов понеже нашите другари искаха да спят на хижата, защото не можаха да си намерят палатка. На другата сутрин щяхме да продължим. Първоначално не знаехме къде точно да опънем палатката, тъй като в Националните паркове е забранено, пък и на едни други хора им направиха проблем, че искат да си опънят палатките. В последствие хижарите отстъпиха и така на полянката пред хижата се разпънаха 4 палатки, включително и нашата. Спахме на 2300м. и вечерта беше доста студено, но нямахме оплаквания, защото в палатката ни беше станало много топличко.  

             На сутринта отново станахме рано-рано и потеглихме нагоре попътеката зад хижата, водеща към Отовишки връх. Целта беше да се изкачим на билото и оттам на върха, от който се разкрива невероятната гледка на всичките 7 езера. От билото пък трябваше да слезнам покрай всяко едно от езерата. Отгоре се откриха страхотни гледки към езерата. Видяхме ги така, както хората дошли отдолу с лифта няма как да ги видят. След известно време слязохме от билото и продължихме по пътеката, която извежда до ез.Сълзата и оттам започна големия трафик от хора. Няма да развалям пътеписа и да изпадам в подробности каква всъщност беше картинката в района. Мрачната реалност обаче не ни попречи на това да хапнем бобец в хижа Рилски езера, намираща се между първото и второто езеро. След дългото ядене там дойде време отново пътищата ни да се разделят, тъй като нашите приятели бяха оставили колата си на цпш-то, а ние трябваше да слизаме към Сапарева баня. 

               След като се разделихме със закани да си направим отново някой друг преход за в бъдеще, решихме да питаме дали можем да си опънем палатката в близост до х.Ловна. Но оттам ни поискаха 3 лв. и естествено се спуснахме надолу към х.Пионерска. В горите между двете хижи си направихме и последния лагер за този преход, а до Сапарева баня ни оставаха още 3-4 часа. Решихме да си легнем рано, за да можем сутринта на 6-ти септември, деня на съединението на Княжество България, да слезнем по-рано на Сапарева баня, защото се очакваха дъждове. На сутринта, след като минахме х.Пионерска и след като кратко вървяхме по асфалтовия път стигнахме най-накрая до преки пътеки, извеждащи направо на Сапарева баня. Съвсем скоро вече бяхме в това градче, в което водата беше в изобилие, а друг град с чешма на всеки ъгъл не бяхме виждали досега. Оттам набързо се придвижихме до Дупница като успяхме малко да избягаме от облаците, които покриваха като пелена Рила и в Дупница директно се метнахме на кола до София, с което приключи нашето преходче от юг на север през великата рилска пустиня. Напълнили очите с хубостите на Рила и супер много снимки от това вълшебно място, най-накрая заключихме, че Рила е нашата любима планина.

                                                                                Поздрави от Веселия екип