27.09.2011 г.

24.09-26.09.2011 От Виден до Земен

     Автор:Любомир Монов
Снимки:Любомир Монов

       Има една планина в България, малко известна и почти непосещавана на фона на високите ни планини. Тя е мъник, но все пак, въпреки че повечето хора незаслужено я пренебрегват, тя има какво да покаже, крие много неща стига човек да иска да ги намери и преоткрие. Информацията за нея е оскъдна и за това пътуване я събирах на части от различни места в интернет. Тази планина се нарича Конявска, разположена е в югозападна България с най-висока точка връх Виден (1487 м), на който има разположена телевизионна кула. Планината се състои от няколко дяла. В това пътешествие изпитах големи затруднения от една страна, че човекът на когото най-мнoгo мога да разчитам, моята половинка, беше болна и ми се наложи да търся друг спътник за похода. Както може да се предположи не ми беше лесно и дните преди да замина бяха пълни с неуредици и неудачи . В крайна сметка моят късмет отново проработи и си намерих спътник и то не един ами цели трима.
       Моят план беше като за начало да изкачим връх Виден, след което да се спуснем в каньона на пресъхналата река Шегава, пълен с причудливи скални образувания и да посетим средновековните църкви в района на село Раждавица, разположено в края на живописния Земенски пролом, а оттам пеша през пролома   до град Земен и земенския манастир. На 24 септември ,събота денят на нашето тръгване се групирахме  по двойки за стопа с намерение да се чакаме на изходната точка за изкачване на връх Виден - Конявския проход местността Стражата. въпреки късния ни обеден старт доста бързо стигнахме и потеглихме нагоре към Виден.Пътят до него не е много и при добро темпо за около час и половина може да се стигне, когато се качихме горе слънцето вече беше започнало да залязва и това допринесе за някои добри кадри, уловени от моя фотоапарат. Гледката отгоре си заслужава, неслучайно върха е наречен Виден - вижда се навсякъде. След като си направихме малка обща фотосесия на върха решихме, че е време да слизаме заради пронизващия леден вятър, който духаше горе на билото и да потърсим място долу в горите на завет да опънем първия лагер.След кратко слизане влязохме в горския пояс и намерихме много приятно заслонче с пейки , маси и огнище и решихме там да бъде нашия дом  за вечерта. Вечерта мина спокойно и си легнахме рано, тъй като бях обещал на всички да ги дигна рано на крак в шест и половина сутринта.
 
















          На другия ден (неделя) след кратката закуска тръгнахме надолу в посока село Буново, откъдето щеше да започне нашата разходка по каньона на пресъхналата река Шегава. Стигайки в селото разбрахме къде трябва да хванем пътя в коритото на реката обаче за зла участ малко се объркахме и това ни вкара в един ужасно трънлив и гъст храсталак, но въпреки това хванахме верния път и започна слизането ни в каньона на реката, която тече само, когато се топят снеговете или при проливни дъждове, тъй като района е карстов през повечето време тя тече под земята. Впечатления ми от каньона са, че той е едно изключително дело на природата и в частност на ерозията от водата и вятъра, която е изваяла живописни скали, скални игли, зъбери, ниши и пещери. Нашата следваща цел беше село Раждавица, което се намира в края на каньона като се тръгва от село  Буново.

















         Тук за съжаление се разделихме с двама от нашите спътници, които трябваше да се прибират и останахме само двама, но въпреки това продължихме напред все така енергични и бодри в търсене на първата средновековна църква ``свети Атанасии``. Не след дълго я намерихме в края на селото в непосредствена близост до Струма. Църквата е с рухнал покрив и от стенописите не е останало нищо, сградата е еднокорабна едноапсидна от периода XVI-XVIII век. След огледа и кратката почивка, която направихме тръгнахме към следващата църква, която според описанията ,които бях свалил от нета е в по-добро състояние и реставрирана. Тук обаче срещнахме пречка - втората църква се намираше от другия бряг на Струма и имахме две възможности или да се връщаме поне половин час до моста над реката, или да я прегазим. Типично в наш стил ние избрахме варианта да я прегазим като намерихме едно по-плитко място и си накичихме обувките по раниците и тръгнахме. Въпреки че беше плитко, течението беше силно и камъните хлъзгави, но щеките, които аз смятах за безполезен атрибут, свършиха чудесна работа както за реката, така и за местата, където слизахме и имаше сипеи и стръмни изкачвания.След речното ни премеждие и малко объркване на пътя намерихме и втората църква ``Света Богородица``, която също е с широка датировка XII-XVI век. Тя представлява еднокорабна едноапсидна постройка с изцяло реставриран покрив, а отвътре са запазени отделни фрагменти от стенописите. С тази църква завърши заплануваното за деня и тъй като времето беше напреднало и беше почнало да се стъмва решихме да потърсим мястото за втория лагер. Тук вече посоката ни беше ясна - по пътечките, покрай линията на влака като междувпрочем вече се беше стъмнило и се движехме на челници. Минахме през девети тунел на жп. линията и случайно попаднахме на място с изградена чешмичка и плоча указваща, че тук в продължение на 5 години е живял Свети Иван Рилски. Тази находка ни дойде доста неочаквано, но и там поседнахме за малко.След това местенце решихме да походим още малко покрай релсите и в крайна сметка до осмия тунел на линията намерихме едно огнище и пейка и решихме там да опънем лагера.Последния влак мина към 11 вечерта и до сутринта спахме необезпокоявани.
















         Утрото беше отново слънчево и бодро, а ние навлизахме във финалните етапи на пътешествието. Оставаше ни само да посетим  красивия 53 метров водопад Полска Скакавица.Той се намира между петия и шестия тунел на линията, на спирка Скакавица. Водопада е изключително красив и което ни учуди беше пълноводен въпреки сушата и топлото време напоследък, изкачването е малко по-стръмно, но не невъзможно. Интересното тук е, че водата се разбива на няколко тераси, а ако човек се престраши да иде точно до водопада ще види един зелен рай - камъни обрасли с мъх и меки форми, полирани от водата.Поредното място, на което се получиха супер красивите снимки и даже ми се доиска, ако можех там някъде срещу водопада да си опъна трети лагер, но времето ни притискаше и трябваше да вървим напред по пътя.Заключителните фази започваха. Тръгнахме по пътеките и през тунелите на пролома като се любувахме на скалите и формите, които ни обграждаха от двете страни удивителни скални кули,ритли и живописни скали, които едва ли човек може да разгледа подробно от прозореца на бързопреминаващия влак.По пътищата, по които вървяхме не срещнахме хора, сякаш всичко беше спряло в този затънтен край само от време на време се разминавахме с някой влак и удивените лица на хората отвътре.Както се казва всичко хубаво си има край и скоро излязохме в град Земен и бързо намерихме Земенския манастир, който се оказа музей- филиал на историческия. Денят беше понеделник 26 септември и както се оказа последния понеделник на месеца, музея е безплатен.Манастира е основан през 11 век, а най-забележителна постройка е църквата, която  в архитектурно отношение е уникален за България и Балканите представител на кръстокуполната архитектура.Отвътре са запазени голяма част от стенописите, които са изключително ценни. След като си щракнахме едни от последните снимки на това място с моя другар хванахме пътя към София, където стигнахме удивително бързо и същата вечер вече свалях снимките от пътешествието. С това приключва моя разказ за тази ``скучна` и пренебрегвана планина, но определено бих се върнал там отново.
                                      












































А ето и малко полезна информация: карти плюс кратко описание.
                    До в. Виден, Конявска планина, се стига като се хване отбивка за телевизионната кула, която е на 4км. от пътя. Телевизионната кула е на север от върха като до нея има асфалтов път. Преходът е много лек и приятен.           

                                        
След това е маршрутът от с.Буново до Раждавица, който път е много живописен и интересен. 


    И най-накрая е последната част от маршрута: от Раждавица до Земен, където вече се излиза и на Земенския манастир. Тук е и може би най-интересния участък, защото се минава през тунели на влака и изживяването си струва всяка пролята капка пот по челото от тежкия товар и изморителното ходене.

Няма коментари:

Публикуване на коментар