Автор:Виктория Цветанова
Снимки:Виктория Цветанова
Когато се събудих сутринта на 11.06 и видях какво е времето навън, съвсем се бях отказала да ходя където и да било днес. Но след кратък разговор по телефона с Любо реших да го послушам и в крайна сметка да отидем до дестинацията, която бяхме избрали преди няколко дена. А тя беше изкачване на в.Готен в Софийската планина, част от Стара планина. И така към 12 часа вече чакахме рейс 90 за г.Бухово.
В 13 часа на обед започна и разходката ни нагоре. Въпреки късния час маршрутът, който извървяхме се оказа, че въобще не е много и може да се направи и преход до хижа Мургаш, а оттам и до в.Мургаш съвсем спокойно за 1 ден. Но нашата цел беше друга и се раздвахме, че най-накрая ще я осъществим. Информацията за този край на Стара планина е много малка и повечето маршрути, които намерихме бяха или от. Сеславци, или от Кремиковския манастир. Дори Любо преди около месец беше тръгнал през маршрута от Кремиковския манастир, но в крайна сметка времето му напреднало и така тогава не успя да изкачи Готен. Днес обаче нямаше никакви предпоставки това да не се случи. Трябва да се поясни, че от рейса се слиза на последната му спирка и оттам вече има табели и маркировка. Наистина в началото пътят е черен, който дори достига подножието на върха. Тръгнали с много бодро настроение въпреки навъсилото се време, осъзнахме, че пътят е много лек и приятен. и добре, че беше по-сиво и хладно времето иначе щяхме да се опечем, ако грееше ярко слънце. Гледката назад показва Кремиковци в далечината, а напред само баири, обсипани с много зеленина.
Снимки:Виктория Цветанова
Когато се събудих сутринта на 11.06 и видях какво е времето навън, съвсем се бях отказала да ходя където и да било днес. Но след кратък разговор по телефона с Любо реших да го послушам и в крайна сметка да отидем до дестинацията, която бяхме избрали преди няколко дена. А тя беше изкачване на в.Готен в Софийската планина, част от Стара планина. И така към 12 часа вече чакахме рейс 90 за г.Бухово.
В 13 часа на обед започна и разходката ни нагоре. Въпреки късния час маршрутът, който извървяхме се оказа, че въобще не е много и може да се направи и преход до хижа Мургаш, а оттам и до в.Мургаш съвсем спокойно за 1 ден. Но нашата цел беше друга и се раздвахме, че най-накрая ще я осъществим. Информацията за този край на Стара планина е много малка и повечето маршрути, които намерихме бяха или от. Сеславци, или от Кремиковския манастир. Дори Любо преди около месец беше тръгнал през маршрута от Кремиковския манастир, но в крайна сметка времето му напреднало и така тогава не успя да изкачи Готен. Днес обаче нямаше никакви предпоставки това да не се случи. Трябва да се поясни, че от рейса се слиза на последната му спирка и оттам вече има табели и маркировка. Наистина в началото пътят е черен, който дори достига подножието на върха. Тръгнали с много бодро настроение въпреки навъсилото се време, осъзнахме, че пътят е много лек и приятен. и добре, че беше по-сиво и хладно времето иначе щяхме да се опечем, ако грееше ярко слънце. Гледката назад показва Кремиковци в далечината, а напред само баири, обсипани с много зеленина.
След около час и половина вървене по приятния път се излиза на бивш профилакториум, от който са останали руини. Около него имаше обаче много диви ягоди и не пропуснахме да си понаберем. След като се премине през тази "живописна гледка" трябва да се огледа маршрута, защото малко по-нагоре има отклонение вляво, което обаче не се вижда, защото клоните на дърветата са го закрили. Оттам пътеката преминава отново за около 10-ина минути през гората, по която явно отдавна никой не е минавал и малко след това се излиза на открито пространство. Там моториститие са направили коловози и лесно можеш да се ориентираш. За тези, които пропуснат отбивката: спокойоно и да продължат по пътя направо ще излезнат рано или късно на х. Мургаш. Ние за малко да пропуснем да видим върха, но бързо се усетихме, че от зелена маркировката е станала червена, а точно тя води до Мургаш. След още 15 минутно изкачване се стига и до самия връх. Мъглата тъкмо се беше отдръпнала и можехме да се насладим на гледката. Баирите, обсипани със зеленина леко се подаваха изпод мъглата и създаваха впечатление за някакво райско кътче. На другата страна пък може да се види и Бухово, а малко по-встрани от него и Кремиковци с неговите комини. И така за 2 часа направихем прехода от Бухово до в.Готен (1295). Сега решихме да минем и през Буховския манастир, който видяхме попътя занагоре.
Слизайки от върха изведнъж на него започнаха да се струпват облаци. Радвахме се, че времето се разваля след нас, защото нямаше да е приятно да ни хване някоя буря точно тук. По пътя за надолу си говорехме много и обсъждахме впечатленията си. Така за 40мин. бяхме при разклона за към Буховския манастир. Оттам по черен път и около едни дървени огради се ходи за около 15 минути и се излиза на комплекса. Разстоянието не е мнго и, ако си изкачил Готен е хубаво да минеш и оттам. Не знаехме нищо за този манастир, но веднага след като се прибрах намерих малка информация за него. Построен е през 16 в. и в момента е необитаем. Целият комплекс се състои от църква и стара сграда, в която явно някой живее. Интересен е да се види, защото цялото място е малко или много мистично. Няма почти никаква информация, всичко е изоставено, но се вижда, че се поддържа, а и местността го обгръща отвсякъде със зеленина. Манастирът носи името св.Архангел Михаил. В комплекса има и навеси, под които ние си направихме една следобедна закуска. След това затръгвахме бавно към изходната точка - г.Бухово.
На слизане рейсът вече беше дошъл и за около час вече отново бяхме в София. Разходката, която направихме през този ден беше много приятна и зареждаща. Мястото е красиво и много спокойно. Сравнително чисто е и е подходящо за еднодневна разходка. А и не е далече от София. Хубаво е всъщност, че няма много туристи по този край, защото планината нямаше да изглежда таква, каквато я видяхме ние. И за накрая усмивки от козаря, който сам пожела да бъде сниман. :)
