15.01.2012 Врачански Балкан 1 част

Автор: Любомир Монов
Снимки: Виктория Цветанова   
    Ех, този Врачански балкан отлагахме дълго време поради факта, че трафика в северно-северозападното направление е лош и особено през дефилето е почти никакъв, което е неблагоприятно за автостопа.Ужким планиран за пролетта Врачанския балкан разкри част от своите прелести за нас още през януари. С хубаво безснежно време и не много ниски температури.Неделната ни разходка беше планирана  3-4 дни предварително и както обикновено хората, които се събрахме бяха много по-малко от заявилите, които ще дойдат. Но въпреки това тези обстоятелства не ни попречиха на веселото изкарване.

      Рано сутринта в 7.15 ч. под часовника на Централна гара вече се бяхме събрали обичайните заподозрени Аз- Любо ,Вики ,Ангел,Нино,Филип,Ванката и Милен (който за първи път идваше с нас).Идеята за този малък поход беше да си хванем влака до село Лютиброд и оттам да разгледаме скалния феномен ,,Ритлите’’ ,Археологическия обект ,,Коритенград’’ и прилежащата към него средновековна църква ,,Св. Георги’’. След това да се пуснем надолу в посока гара Черепиш и да разгледаме красивите бели скали - северна порта на Искърския пролом и разположения срещу тях Черепишки манастир и след кратка почивка да продължим към с. Зверино откъдето да си хванем влака за София.

      Към 9.50 ч. вече бяхме в Лютиброд откъдето набързо намерихме пътя към църквата и археологическия обект ,,Коритенград’’.Църквата на мен лично ми се стори доста интересна, най-малкото заради факта, че не е като типичните средновековни църкви ,а  представлява трикорабна ,триапсидна постройка датирана към XII-ХIV век със запазени отделни фрагменти от стенописи. За съжаление в момента беше заключена защото вътре тече реставрация. В непосредствена близост до нея пък се намира следващата цел на нашето посещение - руините на средновековното селище с останки от раннохристиянска базилика (IV в.),,Коритенград’’.

Мястото е добре разчистено от тревите и дърветата и също така са сложени информационни табели, които информират туриста за тези древни градежи.

    След краткия престой тук решихме да вървим и да разгледаме ,,Ритлите’’.Тези удивителни скални стени са високи на места до 80 м. и на дебелина от 3,5 м. - 7 м. Те са се образували преди около 120 милиона години, когато тези места са били дъното на море. ,,Ритлите’’ са от двата бряга на реката като по-ясно са изразени от страната където минава Жп. линията. На десния бряг през тях има прокопан Жп. тунел, а от левия има няколко други на асфалтовия автомобилен път.Тук в близост до ,,Ритлите’’ минахме и през историческия Рашов Дол, където е последното сражение на 12-те оцелили ботеви четници. 

Всяка година на 2 юни тук се правят възстановки на тези паметни събития от 3 юни 1876г.

Навлизам във втората част на моя разказ, след като посетихме тези интересни обекти дойде време да разгледаме Черепишките скали които въпреки своята изключителна красота и живописност не са обявени за природна забележителност ,което определено не е правилно, тъй като те са много красиви.След Рашов дол, продължавайки напред по линията на влака излязохме точно при скалите. Тези удивителни творения на природата с  високи, бели варовикови стени надупчени като швейцарско сирене от дупки и скални ниши. Долу реката течеше лениво в нозете на тези великани,застинали завинаги като пазачи на пролома.Тук се завъртяхме доста и изследвахме някои дупчици по скалите и не спирахме да снимаме, тъй като мястото наистина си беше много живописно и който твърди, че го е видял от прозореца на бързо преминаващия влак, нищо не е видял, защото те заслужават да слезеш специално за тях.

   От другата страна на скалите като се премине тунела на Жп. линията през скалите се излиза отново на още такива живописни скални масиви, а срещу тях сгушен досами реката е Черепишкия манастир, който беше и нашата последна дестинация за  тази разходка из дефилето.

     Та да кажа и няколко думи за манастира. Построен е в периода 1371-1393 г. , но по време на турското робство многократно е опожаряван и възстановяван. Интересно е да се спомене също, че в годините предшестващи Априлското въстание е посещаван и от членове на врачанския революционен комитет и БРЦК.Нещо, което на мен лично ми направи впечатление беше и това че покривите на сградите са доста нетипични , направени от каменни плочи като цяло манастирския комплекс е доста добре поддържан за разлика от намиращите се в близост сгради, където се е помещавала Софийската духовна семинария в един доста дълъг период от време. Друго, което прави впечатление на човек е мнoгoто кръстове по скалите, които са свързани точно с времето когато тук е била семинарията всеки випуск е слагал един кръст горе на скалите.

     А пък ние решихме да седнем в двора на манастира да хапнем и да починем, преди да си хванем пътя за към къщи. Междувременно започна да вали рехав сняг и по високите части на скалите се образуваха мъгли, което ни подкани да тръгваме. И така след около 5 км. благополучно се изтъркаляхме в с. Зверино откъдето си хванахме влакчето за София и след около 2 ч. път вече бяхме отново там, откъдето бяхме тръгнали сутринта. Но с една идея по-бодри и удовлетворени от неделята, прекарана извън града на красивата природа.Поздрави от веселия екип и техните дружки :)