26.11.2011 г.

6.11.2011 Южна Витоша и Черни връх

                                    Автор: Любомир Монов
                                    Снимки: Виктория Цветанова
              Южна витоша - едно малко популярно и непознато диво лице на иначе поопулярната планина. Южната страна е характерна с липсата на урбанизация и голям пътникопоток, което предразполага към по-голямото наличие на диви животни и евентуалните срещи с тях. Тези факти бяха водещи при избора на маршрут за поредния планинарски уикенд. Отново бяхме познати лица аз , Вики, Филип и нашия нов приятел Ангел, който се присъедини за първи път на поход с нас и ни беше издирил от интернет. 
          Идеята първоначално беше да тръгнем от село Кладница, но след разочарованието ни, свързано с цената на маршрутката дотам решихме да  тръгнем от село Мърчаево. Веднъж стигнали до Мърчаево и в приключение с градския транспорт, ние тръгнахме по сравнително равната пътека, която минаава през владайските каменни кариери и стигнахме до хижа Селимица, мисля че това е единствената хижа от южната страна на планината. Оттам след ходенето по равното, изкачването до връх Селимица (2041) ни вкара в отрезвител поради голямата денивелация, но пък за сметка на това от подножието на върха видяхме една друга гледка, която няма нищо общо с гледките от северната страна. Тук, под върха, пред нас беше долното и горното небе и като на длан в далечината в направление юг - югозапад се виждаше Конявската планина с антената и зад нея Осогово, встрани от нас Люлин планина и района на Краището, а вдясно пред нас двете сестри малката Верила и величествената и красива Рила планина. 




                                                                          Заслон Пинко









Рила
                                                 Част от Конявска планина и Осогово













             След като изкачихме връх Селимица се насочихме към Черни връх, който аз вече сигурно за 4-5 път изкачвах тази година. Оттук вече влизахме в познат маршрут - пътеката, идваща от хижа Селимица се сля с пътеката идваща от Конярника и продължаваща към Черни връх. Не след дълго бяхме на него, но този път, за разлика от последния, не беше потънал в мъгла, а ни предлагаше ясно слънце.Поседяхме там и ядохме, въпреки че беше малко късничко вече знаехме, че няма да слезем долу преди да се стъмни. 









              Както предположихме така и стана, след като напуснахме Черни връх и тръгнахме в посока Железница надолу последните слънчеви лъчи се скриха много бързо и започна да пада сумрака, предвестника на тъмнината. Оттук разходката ни почна да се движи на "фарове" и като изключим, че спряхме за няколко снимки на нощна София, която снимана в мрака отгоре прилича на разляла се магма заради хилядите светлинки, се смъкнахме бързо до село Железница откъдето си хванахме градския транспот и въпреки че бяхме високо в планината бяхме крайно учудени, че горе времето беше по-топло от времето, което ни посрешна в София. С това бих заключил това малко пътеписче за тази зимна разходка из Витоша. Поздрави от веселия екип :)








                                                                     Нощна София

1 коментар:

  1. Как изкара Кладница южна Витоша? Южна Витоша са : Чуйпетлово, Ярлово, Ярема.

    ОтговорИзтриване