2.11.2011 г.

15.10.2011 Разходка в първия сняг по Витоша

Автор: Любомир Монов
Снимки: Любомир Монов
       15 октомври - събота, в този ден по повод прясно навалелия сняг по Витоша ни хрумна да спретнем една еднодневна разходка по билото. Планът беше да тръгнем от Железница и да минем през връх Скопарник (2226) -  третия по височина връх на Витоша и след него през Черни връх и да слезем през Бистрица. Обаче както винаги плановете се промениха в движение .
         В ранната съботна утрин ние бяхме първите ентусиасти тръгнали по Витоша. Прогнозата за времето я даваха лоша, но впоследствие тя въобще не се оправда . Тръгвайки нагоре разбрахм,е че планината е благосклонна като освен есенната си премяна ни предлагаше също така невероятни гледки с ниска облачност и мъгли на талази, които се спускаха и отдръпваха. Снегът не беше много, но и беше прошарил снагата, което нас много ни радваше. По пътя нямаше много хора, които да се качват. Маршрутът е познат, като изключим отбиването встрани от пътеката, за да изкачим връх Скопарник, тъй като до него няма пътека.  Там се повъртяхме малко и продължихме към следващата цел - Черни връх.









             Междувременно вече и слънцето ни беше огряло, а мъглите се бяха отдръпнали, а по небето все така продължаваха да се търкалят пухести снежно-бели кълбета - експлозия от облаци . Не след дълго стигнахме и Черни връх, където ударихме една закуска и тамън да седнем да направим снимки и мъглата отново се спусна като се засенчи всичко. Тук вече си пооблякохме дрехите, защото зимата вече беше дошла за разлика от по-ниските части, където температурите бяха по-високи. Междувременно и взехме решение поради ранния час, в който се намираме на върха вместо да слизаме през Бистрица да се спуснем надолу към платото и връх Камен дел и да хванем пътеката за  Княжево.Така и сторихме.
















       
 Започнахме да слизаме надолу, та даже по някое време зарязахме пътеката, която заобикаляше и се спуснахме право надолу. В тези части вече дори сняг нямаше, което докара усещането, че изведнъж от есента над Железница, през зимата на Черни връх, почнахме да слизаме към пролетта на Камен дел . Слънцето ни огряваше по целия път като даже ни изкуши да седнем на Камен дел и да се обърнем срещо него на припек и да направим една почивка.











































          След нея оттук надолу пътя беше ясен през огромния блок наречен хижа Тинтява и все надолу по пътеките към Княжево, където пристигнахме към 7 часа вечерта и след нашите изчисления заедно със почивките и спиранията за снимки цялата разходка ни е излязла около 9 часа съвсем нормалната продължителност като за преход за един ден. Витоша ни зареди с три сезона и свеж въздух за една седмица напред.

А ето и малко снимки от 16.10.2011, от деня на отворените врати по южната част на Витоша, а именно от Кладница.






Няма коментари:

Публикуване на коментар