22-23.10.2011 Изгрев на Ком

 Автор:Виктория Цветанова

 Снимки:Виктория Цветанова  

   Ех, този Ком. Бяхме решили да го оставим за догодина и да си направим един цял преход от наистина най-западната част от Стара планина - в.Миджур(2186м.) до Ком (2016м.). Но така се случи, че към края на октомври месец тази година малко ни отвя в посока Берковица, а оттам към Хайдушки водопади и в.Ком. И така в съботния, малко мрачен ден, потеглихме с раниците и нашата нова спътница Меги към Берковица.

   Първоначално идеята беше организирано събитие на фотографи за снимане на есента. Решихме да се включим от една страна, защото на мен много ми се снимаха багрите на есенното време, а от друга и защото щеше да е малко преходче и отделяне за уикенда от столицата и мръсния въздух там. Групата трябваше да бъде от около 10-ина човека, с които щяхме да се засечем някъде по пътя за към Ком. За изходен пункт от София използвахме околовръстния път и по-точно пътят 81, минаващ през прохода Петрохан. Тръгването ни беше малко мъчително, защото и времето беше лошо и на хората им беше някакси кисело да карат в тази обстановка, от друга страна на следващия ден предстояха избори, а трета страна - този път бяхме трима, което малко или много затруднява някои шофьори. Но след около час чакане най-накрая лека-полека се придвижихме към целта - Берковица. Дори вторият човек, който ни взе ни закара точно до изходния пункт за към Хайдушките водопади, за което бяхме много благодарни. Към 13.30 вече бяхме по пътеката към красивите, но малки водопадчета, намиращи се в долината на Голяма река. Те се намират на около 9км. от града и до тях се стига по поречието на реката за около час и половина ходене. Тъй като двамата ми спътници не бяха убедени, че вървим по правилната пътека, която от една полянка тръгва само напред и се следва реката, след час ходене трябваше да се върнем, защото до вечерта трябваше да стигнем хижа Ком, на която да се срещнем с останалите хора. Питахме местните хора на връщане за водопадите, а после и нашите нови познати - и се оказа, че сме били много близо до местността. За следващия път вече ще знаем. Оттам слезнахме в нещо като махала на Берковица, която е свързана с друга такава, за да си напазаруваме неща за вечерта. Успях да се чуя и с хората, с които се бяхме уговорили да се видим и след малко изчакване на отбивката за към хижа Ком-Нова, вече се бяхе натоварили по колите и пътувахме нагоре. 

       Беше станало към 16 часа, а с изкачването мъглата в гората край пътя ставаше все по-гъста и по-гъста, докато накрая не излезнахме над стелещата се мъгла и пред нас не се откриха първите страхотни гледки. Долу, в ниското всичко беше покрито с пелена, а високите върхове по билото на Стара планина се извисяваха още по-величествено. Като истински фотографи - спряхме колите и направихме снимки, защото такава красота не трябва да се изпуска. След това продължихме по асфалтовия път, който стига до новата хижа Ком, намираща се преди старата на около 1506м. Тъй като беше съботен ден, това, което заварихме там, бяха много коли и хора, както и голяма дандания, която ни продъни ушите още с отварянето на вратата. Новата хижа е меко казано голяма, а вместо стол помещението бе превърнато в кръчма с изпълнители на живо. Разочароващо, но явно положението по известните хижи е такова за момента и не се счита, че там стоят и хора,които ще правят преходи на следващ ден и искат малко почивка. И, тъй като бяхме стигнали рано, решихме на шега или майтап да изкачим Ком. Тръгнахме само аз и Любо, тъй като имахме добро темпо и по-бързо щяхме да се придвижваме. От едната до друата хижа взехме разстоянието за около 10 мин., при положение, че е указано за 30мин. Сняг имаше, но не ни правеше много проблем, а напротив бе приятно да се ходи. След старата хижа се хваща път надясно, което малко по-нагоре хваща наляво и оттам по маркировката човек може лесно да се ориентира. Стигнахме до билото за около 50 мин. и оттам вече поехме към нашата цел - в.Ком(2016м.), който се извисяваше над събратята си, а и времето ни позволи да виждаме ясна картина горе, а долу да се стели мъглата и ниската облачност. Забележете: тези прояви на атмосферното време могат да се наблюдават или много рано сутрин и вечер, или когато времето не е хубаво. За около 1.30 стигнахме заветния Ком и там какво да заварим - трима души, опънали си палатка и чакащи нощта да настъпи. При този сиьлен вятър, който излезна за момент на следващата сутрин се зачудихме дали не са малко измръзнали, но в последствие те потвърдиха, че им е било добре. Бяхме изпуснали залеза и стигнахме малко по тъмно горе, но успяхме да насладим на гледките, които се откриваха и на свечеряващото се време. Постояхме малко и решихме да се връщаме, за да се видим с останалите, а и да опънем лагер, за който аз така непредвидливо не си бях взела чувала и шалтето, защото трябваше да спя в хижата, но в последния момент си промених нагласите и тази вечер трябваше да се топлим само с един чувал и с всичките дрехи на гърбовете ни. Така по тъмно лека-полека заслизахме, трябва да се знае, че светлина трябва да имат всички хора, защото иначе е много трудно само на един фенер в гъстата гора. Благополучно слезнахме за около час и взлезнахме малко да се стоплим преди да пренощуваме под открито небе в края на октомври.

      

     След кратката среща с останалите решихме, че е време да си лягаме, защото на следващата сутрин трябваше да станем много рано заради изгрева. Легнахме си, подгряхме се малко и когато към 4.30 алармата извъня на никой от нас двамата не му се ставаше. Но в крайна сметка в 5 без 5 решихме да станем и да се стегнем. Раздигнахме си лагера, малко сънени се освежихме на бързо от чистия и студен сутрешен въздух и потеглихме малко след останалите нагоре. В началото всичко вървеше много на зле. Изоставахме, едната щека на Любо се счупи, защото бе разгъната докрай, за малко да се откажем въобще да се качваме. Но с една малка почивка успяхме да се поуспокоим и да потеглим, защото времето напредваше макар и бавно. Този път ни трябваше малко повече време да стигнем върха, но кадрите, които направих там горе, си заслужават ранното ставане, малките препирни и бързането по заснежените склонове. Към 7 и 40 слънцето започна бавно да се издига над хоризонта и тогава започна магията...

     Като цяло нямам нужните думи да опиша обстановката тогава, но беше наистина прелестно. След едночасови снимки горе  дойде време да се разделим с новите ни приятели, които щяха да се връщат към хижата, а ние трябваше да продължим към прохода Петрохан. Този път мъглата ни съпътстваше по време на цялото слизане, което беше около 3 часа. За моменти си мислехме, че сме се загубили, но намирахме маркировка и преки пътища през гората и така към обяд вече бяхме на прохода. Изпихме по едно чайче и застанахме да стопираме. За наш общ късмет ни качи един човек, с който към 14 часа вече бяхме отново в прашната и намусена столица. Е, макар и за един ден избягахме, за да станем свидетели на едни от най-красивите гледки по Стара планина, а именно изгревът горе на върха. Така завърши поредното ни приключение по българските планини. Благодарим и на Меги, която устоя на нашето темпо и нямаше оплаквания за нищо :)