6.07.2010 г.

4.07.2010 Поход от с.Лозен до връх Половрак

 Автор:Виктория Цветанова
Снимки:Виктория Цветанова     
    Слънчев неделен и топъл ден, в който София беше очарователно празна. Но посоката, която ни зовеше беше съвсем друга. От 1 седмица се заканвахме да отидем най-накрая и на Лозенската планина. Бяхме обходили кажи-речи цяла Витоша, малка част от Люлин планина и последната ни спирка преди големия поход решихме да бъде в. Половрак в Лозенската планина.
             Пътят за към най-високият връх в тази планина започва от самото село, а до него се стига с градски транспорт. Учудващо бързо към 14.30 бяхме стоварени на с. Лозен. Оттам започна и изкачването ни нагоре. Очаквах пътеката да бъде подобна на някои от пътеките из Витоша, но това съвсем не бе така. Вместо стръмнините, с които беше осеяна съседката на Лозенската планина - Витоша, тук беше много полегато и приятно. Гъстата и усойна гора беше единственият признак, че не се намирахме в някой парк. Времето в планината винаги може да те изненада, както направи и с нас. Когато започнахме да се изкачваме имаше само малки бели облачета, но постепенно станаха по-гъсти и всичко предвещаваше дъжд. В крайна сметка ни се размина, но бая си погърмя. Повечето хора, които срещнахме по пътя нагоре, слизаха заради времето. Лозенската планина дава предпоставки за спокойна разходка на тихо, но отдалечено от града място. За около час - час и половина стигаш до в.Половрак, който е висок около 1200 м. По пътя се минава през манастир, пещера и мемориален парк. Забележителности, които не могат да останат незабелязани. Това, което ми направи най-голямо впечатление бе, че навсякъде имаше табели, които показваха кое накъде е. Всяка алея си имаше и име, като например: алея Г. Бенковски, алея Захари Стоянов. Прави впечатление, че Лозенската планина е много усойна. Гъстите корони на дърветата засенчваха пътеката на някои места. Отделно от тези гъсти сенки се излизаше и на поляни, които откриваха невероятни гледки. Първата ни по-голяма почивка беше на Лозенския манастирл Той е малък, но с красиви стенописи на входната врата, както и отвътре. Отворен за посетители. В двора му се разкриваше гледка към необятни полета. Пътеката за Половрак е малко преди манастира. Затова, след като си разгледал това място трябва да се върнеш малко по-назад. Оттам за нагоре пътеката се стеснява и създава впечатление за много усойна и непристъпна гора. След няколкоминутно ходене се стига и до пещерата, но за нея трябва да навлезеш в гората. Така и не я видяхме. Последната спирка преди върха е мемориалния парк. Скрит под боровата гора той все още е там. По пътя видяхме гъби и дори си набрахме - 1 масловка. Но попаднахме и на други видове, от които разпознахме дяволската гъба, а тя е една от силно-отровните. Масловката, която взехме с нас беше голяма и впоследствие много вкусна. След мемориалния парк излезнахме на в. Половрак, от който се откриваше панорамна 360-градусова гледка, от която беше много красиво. След кратка почивка и малко снимки решихме да слизаме надолу. По пътя си набрахме горски ягоди. Видяхме и много различни растителни видове. Красотата на Лозенската планина беше в спокойствието и усойната местност.
            Лозенската планина е страхотно място за почивка през уикенда. Лесният и приятен път предразполага към много добро изживяване. Обратно в с.Лозен се обърнахме да видим отново поредния връх, който изкачихме.
































Няма коментари:

Публикуване на коментар