14.08.2011 г.

Лозенските кактуси, далеч от погледите на хората

             Автор:Виктория Цветанова

            Кактусите край Панчаревското езеро не са много популярна дестинация, тъй като и ние не знаехме за тях до скоро. Преди около 2-3 месеца научихме, че в покрайнините на лозенската планина има едно място, на което растат диви кактуси. Как са попаднали там и как са успели да се захванат...малко е мътна историята. Решихме да отидем и да проверим за какво става въпрос. Разбира се от пътеписа, на който бяхме попаднали и от който разбрахме за тези растения, не научихме къде точно е мястото. За момент се отказахме да ги търсим на този етап от време, но ето, че стана август и искахме да си направим отново разхода из Лозенската планина и решихме да издирим маршрута на кактусите. След един безуспешен опит, на втория път успяхме да ги намерим благодарение на многото хора, които също бяха зачудени къде са тези кактуси и, които открехнаха и нас, и още други хора, коя точно е пътеката. Освен това направихме и един преход, минаващ през в.Бачун и излизащ направо на с.Лозен. Но първо за кактусите.
         И така преди около седмица решихме да отидем най-накрая. До там се стига с един от всички рейсове, които минават след Окръжна болница, с изключение на автобус 6. Слиза се на спирката, която е на панчаревското езеро и оттам се потегля нагоре по обичайната пътека. Трябва да се следи внимателно, защото  по нея има отбивки, които малко трудно се забелязват. На втората отбивка, след като сте тръгнали по пътеката, се свива вдясно. Оттам се ходи по сравнително равно за около 15 мин. и се излиза на една скалиста местност, от която се вижда цялото езеро. 

           Оттук започва да се слиза по скалата, която е доста ронлива, надолу. И ето ви кактусите в цялата им прелест. Доколкото видяхме са два вида. Имали са цветове, които най-вероятно са били цъфнали началото на юни месец. Интересно е да се види, защото диворастящи кактуси има само тук и на един остров на Черно море. Общо взето хората, които нападаха с мнения, че сега ще се знае точното местоположение на кактусите и всичко ще се превърне в един голям боклук - не са прави, защото именно те са групата, отишла там и набрала си цветове от тези прекрасни растения. Но стига лоши мисли, а сега по-добре отидете и вие на това място, защото си заслужава и моля Ви не го превръщайте в бунище за отпадъците си, те не тежат повече от това, което сте си занесли за на идване :) 























           Наред с многото кактуси имаше и много дебелц, който на места беше цъфнал и бе придал на тези скали едно приятно очарование. 


            След като разгледахме тази забележителност решихме да се върнем на главната пътека, от която да продължим за по-нагоре. Ходейки по нея след около час се излиза на две запустели сгради, на които има отбелязано, че направо е пътят за първенеца на Лозенската планина - Попов дял. Принципно на около 15 минути от мястото със сградите трябва да има и изворче с името Бачул чешма. Ние така и не го намерихме, но и не сме го търсели упорито. Трябва да се знае, че тук почти няма вода и е хубаво човек да си носи повечко течности. След като продължихме направо не след дълго се стига и в.Бачун, който не е означен на картите като връх, а просто като някаква височина. Любо го изкачи, докато ние двете с Мирослава чакахме и се препичахме на една страхотна полянка. След кратката почивка решихме да тръгваме, защото до Попов дял имахме още път. Вече беше станало към 6 часа, когато стигнахме и подножието на Ланина могила. Оттам има две пътеки, които извеждат съответно на Лозен или на Пасарел. И понеже вече беше станало късничко решихме да се спуснем през тази, която води до Лозен. Това е по-скоро коларски път, който за половин час извежда в селото, вече квартал на София. И така приключи нашата малка разходка в делничния ден, която ни показа чудните неща по Лозенската планина. 



                                     





3 коментара:

  1. Анонимен4 юли 2012 г., 1:36

    Tvarde malko kaktusi.Na Zmiiskiq ostrov sa okolo 500 kaktusa.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. е да там са много повече но са засадени доколкото си спомням от цар борис и после са се развъдили иначе тия май най-вероятно са донесени от птиците

      Изтриване
  2. Анонимен4 юли 2012 г., 23:09

    Chervenite plodcheta sa qdlivi i sa mnogo vkusni kogato uzreqt prez meseц Avgust i nachaloto na Septemvri.Imat vkus na papaq i aromat na qgoda.Vkushti otgleжdam takuv vid Opunciq.Hubavo ще bude tozi kaktus da se razpostrani iz цяла Bulgaria tъi kato sa zimuustoichivi i mogat da se presposobqvat kum klimata mnogo burzo.

    ОтговорИзтриване