30.04.2011 - Културен туризъм - до с.Балша

Автор:Виктория Цветанова
Снимки:Виктория Цветанова

    Беше страхотен съботен ден независимо, че имаше облаци, които предпоставяха за валежи. Отново бяхме само двамата, но за сметка на това си изкарахме много добре. Нарекох този малък трип - "културен туризъм", защото беше обвързан с посещението на две забележителности в този район, за които ще стане ясно по-нататък.

     И така, с. Балша се намира в Западна българия, в подножието на Стара планина. До него се стига с градски транспорт, с автобус №30. Селото е толкова близо до София, че е идеално за еднодневна разходка. А точно над него е Мала планина с най-висок връх Церия (1234м.). Нашата цел беше да посетим средновековната църква "Св.Петка", която датира от XIV в. , както и манастира "Св.Теодор Стратилат", намиращ се извън селото. Към 14.30 часа пристигнахме в селото. Смята се, че то е едно от най-старите селища в Софийско поле. Друг интересен факт е, че то е родното място на И.Н.Денкоглу.                

      Първото място, което посетихме бяха останките от средновековната църква "Св.Петка". Те се намират на няколко метра от центъра на селото в двор, където има и новопостроена църква. От старата такава са останали части от стените с много интересни стенописи. Останала е и малка част от централния вход, както и дясната и страна. Интересна е да се види, защото все пак датировката и е отпреди 7 века, а и малкото запазени стенописи ни показват образи на светци. По мое мнение църквата не е реновирана, а над нея прсото е сложено нещо като хале, което да успее поне малко да я запази за очите на туристите, а и за местните хора. До тази археологическа находка се намира и новата църква, носеща същото име. А в двора, където са поместени, имаше една любезна жена, която ни почерпи с чай от глухарчета и мащерка. Друго интересно нещо, което забравих да спомена е, че в църквата имаше нахвърлени каменни кръстове, вероятно с датировка от времето на църквата. Информация за тях няма почти никъде, но не е изключено те да са оброчища. След като разгледахме останките детайлно, затръгвахме към манастира, намиращ се на 1,5 км. от селото. 

            До него се стига по черен път, който се вие и заобикаля доста. Но за около 15-20 мин. си вече на манастира. Той е част от Софийската света гора. Разположен е в местност, от която се вижда зялото Софийско поле както и Божурище, Мрамор и др. села в района. Не се знае точната датировка, но спред някои той е от XII-XIVв. Към манастира има и църква, която си личи, че е обновявана. Стенописите в нея са наистина красиви. А дворът на комплекса е приятен за почивка. 

      След като разгледахме манастира се отправихме по пътека, която почваше от задната страна на комплекса - между страхотни берозви и борови горички. Не знаехме дали това е пътеката за към в. Церия и затова решихме да не се изкачваме много. Когато слънцето в гората започна да се скрива от погледите ни - решихме, че е време да застанем на поляните пред манастира и да погледаме София. Така и завърши малката ни еднодневна екскурзийка до с.Балша.

    

          Селото е сравнително близо до нашата столица и е много спокойно, което го прави идеално за разпускане. За еднодневна разходка е идеално за по-мързеливите, но и за всички останали, които искат да се налюбуват на живописната картина, която представлява манастирът и заобикалящата го горичка.