Снимки:Виктория Цветанова
Идеята отново да отидем към Лозенската планина дойде с търсенето на челадинки. Но в последствие попаднахме не на гъби, а на нова екопътека - Лозенска, построена миналата (2010г.). Тръгнали малко късно, но с голям ентусиазъм, за около 3 часа минахме по нея.
Пътеките в гората м/у Лозен и Пасарел сигурно са известни за някои хора. Но сега от едното до другото място вече има изградена пътека с беседки и един страхотен заслон под в.Половрак. И така с градския транспорт и към 13.00 часа ние потеглихме към новата екопътека. Тя е сравнително лесна, а пък и много тиха и спокойна. По пътя си можеш да се отбиеш до манастир "Св.Спас", намиращ се в гората. Хубаво е, че са сложили маркировка почти навсякъде. Малко преди манастира пътеката се отбива надясно и започва да се лъкатуши по гората. Оттам на път е и така наречената пещера, до която също има маркировка, но която не представлява нищо особено, защото е само две малки скали, а в промеждутъка им една дупка.
След малкото отклонение, което направихме се върнахме на пътаката и оттам закрачихме към в.Половрак. По тази част на планината вече бяхме ходили веднъж и я познавахме. След около час изкачване стигнахме до мемориалния комплекс, а оттам до върха оставаха 5 мин. Изкачили се отново на Половрак, започнахме да се оглеждаме за маркировка. Оттук пътят ни ставаше непознат. С малко повечко вглеждане маркировката се вижда по някои от камъните. Отаам за около 5 мин. се стига до един страхотен заслон, в който можеш да се приютиш покойно, ако те застигне нощта или буря. Трябва да спомена, че времето от хубаво много бързо се променя към лошо, а нас на моменти ни валя дъжд. Пътеката е доста кална и затова е хубаво да си с добри обувки. От заслона човек трябва малко да се върне назад, за да излезне на пътеката. Оттам се тръгва по нанадолнище и тук пътят става малко стръмен. Място, на което човек може да се обърка е едно блато, от което тръгват различни пътища. Трябва да се продължи по пътеката, която води напред и така след около час ходене се излиза на Пасарел.
По пътя надолу няма кой знае каква флора и фауна и единствено паметника на Димитър Списаревски прави впечатление. Мястото е и посветено на всички българи летци. Оттам се излиза на края (началото) на Лозенската екопътека и се навлиза във вилната зона Пасарел. Стигнали до долу си направихме равносметка, че цялата пътека е 11 км. и се минава за около 3-4 часа. Приятна е, но маркировката на места липсва, но това не трябва да плаши туриста. Това, което ни направи впечатление е, че парите, дадени за тази екопътека, са похарчени и усвоени от хората, които са подписвали тези неща, защото на места по поречието на реката няма мостчета, а беседките и пейките са само в началото на пътеката. Както и да е, това е едно идеално място за еднодневна разходка и същевременно е много близо до града.
