13.03.2011 г.

11.03.2011 - Манастирски поляни - в.Дупевица (1256м.)

 Автор:Виктория Цветанова
Снимки:Виктория Цветанова

      Петъчните дни обикновено са чакани от работещите хора с голямо нетърпение. Тъй като в този ден нямах никаква работа нито бях на университет, то с моя другар Любо решихме да си направим едно изкачване до в.Дупевица в Люлин планина. Времето също беше много подходящо и успяхме да осъществим и този връх, който беше заплануван още за миналата година. С това първо изкачване, може да се каже, че открихме сезона.
     Люлинската планина не е от най-посещаваните дестинаций макар да се намира близо до Витоша. Няма с какво да се опише чак толкова, но преимуществото и пред Витоша е, че липсват ветроерте, които по принцип "владеят" Витоша. Дестинацията ни беше такава: от Манастирски или още Бонсови поляни до в.Дупевица (1256), който е първенецът на тази планина. До Манастирски поляни се стига с рейс 260, който спира в Горна Баня и по асфалтов път, по който се върви около 20 минути. Пътят е много приятен, тъй като нямаше коли нито пък беше лято и печеше горещо. Бонсови поляни бяха една друга дестинация, която бяхме посетили миналата година. Та пътят ни не се виждаше много непознат до манастир св.св Кирил и Методий. Както се очакваше по това време на годината имаше достатъчно сняг макар и местността да не беше разположена на високо. Затова е хубаво да си с добри обувки, защото намокриш ли се изкачването става кофти. По принцип имаше маркировка, но до самия връх трябва да се ориентираш по усет. Стигнали до манастира, който е разположен между рекичка и гора трябваше да се повъртим известно време в местността, докато не открием правилния път. Малко в страни от манастира се намираше изоставен комплекс от сгради. Най-вероятно това бяха изоставени казарми. Както и да е, след тази малка обиколка решихме да потеглим по един път, намиращ се над манастира. В снега дори и да е имало пътека, сега няма, освен няколкото стъпки, направени може би седмица или две преди нашето посещение. Оттам вървяхме само нагоре и пак повтарям, за да не станеш мокър е добре да си с хубави и подходящи за това време обувки. След 30 мин. ходене най-накрая излезнахме на в.Дупевица. Оттам се виждаше Витоша, както и Владая. На върха като ориентир може да послужи една огромна предавателна кула, а около нея още едно поделение, изоставено отдавна. Поседяхме малко и решихме да слизаме като минем този път през Владая. По асфалтовия път обаче не хванахме отбивката и затова се върнахме на отправната ни точка - Манастирски ливади. Оттам тръгнахме да слизаме отново към рейса за София и един човек с кола ни спря на стоп до него. Ето така за 4 часа успяхме да си направим една добра разходка. 
      Люлин планина не е от най-посещаваните места, но гледката от в.Дупевица си заслужава и не е лошо да се посети. А на всичкото отгоре е и много лесна за изкачване, стига да не объркаш пътя. 
 Изглед към Копитото













Манастир "св.св. Кирил и Методий"














































                                                              Кулата на в.Дупевица




                                                                                                                    Изглед към Владая

Няма коментари:

Публикуване на коментар