1.07.2011 г.

19-21.06.2011 По билото на Беласица


  Автор:Любомир Монов
Снимки:Виктория Цветанова


  След дълги справки със всевъзможни сайтове с прогнози за времето, най-сетне успяхме да уцелим поредица от 5 слънчеви дни за района на Петрич и в частност за Беласица.Това е най-младия природен парк у нас,учреден през 2007 година.
 Идеята за прехода дойде спонтанно покрай нашите преходи по граничните планини. За това начинание все пак успяхме да навием още един човек да дойде с нас въпреки многото километри, които ни чакаха по билото. И така, бодри в неделната утрин тримцата хванахме автостопа към Петрич и до обед бяхме в града откъдето започна същинската част на прехода. Като се има предвид жегата, която беше там, темпото ни беше добро и без пъшкане и охкане стигнахме хижа Беласица на 720м, където поседяхме, хапнахме, оставихме раниците и отидохме да видим и да снимаме красивия Лешнишки водопад :) Държа да отбележа, че въпреки че планината е рядко посещавана от туристи, тъй като дълги години е била затворена заради това, че по билото и минава държавната граница, тя все пак си е останала доста дива и незасегната от алчната човешка ръка. Също така е и добре маркирана и от селата в подножието и започват много екопътеки. По нея има и много водоапди, които за жалост не успяхме да видим всички.  







      След като се върнахме от водопада пак нарамихме тежкия товар на плещите си и продължихме по преките пътеки през гората нагоре към хижа Конгур, разположена на 1500м. Стигнахме до бившата гранична застава, където бяхме посрещнати любезно от хижаря и в крайна сметка там ни завари нощта. Той ни предложи да си опънем палатките някъде по поляните около хижата  и на сутринта да потеглим . След кратка вечеря и разборка на деня ние си легнахме, защото сутринта в понеделник трябваше да станем рано и да потеглим към връх Конгур на 1952м , разположен над хижата на централното планинско било.



     Сутринта станахме в 7 часа, събрахме си багажа и започнахме бавния преход към Конгур и билото. След известно време стигнахме върха, на който имаше една наблюдателна вишка и разни бодливи телове и бетонни бункери. По благоволение на времето малките облаци от мъгла, които се въртяха и падаха в Гърция, се дръпнаха и откриха страхотни гледки към езерото Керкинис(Бутковски гьол), китните поля на Гърция, а от българската страна планината Огражден. Повъртяхме се малко на върха, направихме снимки за спомен, продуха ни вятъра и знаейки, че ни очаква още много път тръгнахме бавно-бавно към следващата цел в нашия поход връх Радомир (Калабак 2029м),първенеца на Беласица.







                                       




    Вървейки по подбилния път, който явно навремето е бил използван от граничарите, виждахме страхотни пейзажи. Времето беше с нас - слънцето, лекия вятър и ние бяхме доволни, че всичко вървеше по план. След доста време ходене по билото и след изключително дълги фотосесии във всички посоки и кратки почивки, ние стигнахме табелката, която сочеше, че напред е връх Тумба 1880м, а завоя наляво е към връх Радомир. Оставихме раниците и като планински кози заприпкахме нагоре от билния път. До върха са има-няма 15 минути. Оттам отново направихме снимки и даже се снимахме с нашето куче - един пес, който кръстихме Тумба. Той се лепна за нас от хижа Беласица и в крайна сметка изкара целия преход с нас. 







       След тези замотаванки горе слязохме надолу и пак продължихме да вървим все по билния път, а той изглеждаше безкраен. Слънцето сърдито печеше и никой не обелваше нито думар защото и водата по билото си беше безценен ресурс. Въпреки че тук - там имаше полупресъхнали изворчета, трябваше да се пести. По някое време достигнахме прохода Демир капия(1821 м), където през 1925 година става така наречения Петрички инцидент в граничната полоса. Докато се снимахме там, чухме шум от мотор и видяхме първия човек от предния ден досега и впоследстие единстввенияр който видяхме за двата днир докато бяхме на Беласица. Това беше един грък с мотор ,който ни попита на някакъв развален българо - гръцки дали сме му виждали конете.







     След тази среща ние продължихме неуморно да вървим и да подминаваме изоставените гранични вишки с надежда зад всеки следващ хребет да видим върха, но от Тумба нямаше и следа. По някое време обаче срещнахме около 50-60 коня, явно същите, които гръка търсеше и им направихме няколко снимки. С напредването на времето и умората стигнахме до решението да оставим раниците и да продължим без багаж. Малко след връх Лозен (1898м), в Яновото плато хвърлихме раниците и продължихме без тях. Взехме само една бутилка вода. Беше станало 8 часа вечерта и бавно ни гаснеше надеждата да видим Тумба по светло. Подминахме разклонението за село Скрът и местността Щаба и най-сетне в далечината видяхме Тумба, но за съжаление и времето напредна още повече, слънцето вече залязваше и беше станало мътночервено. На око го преценихме като още поне 1 час ходене, което изключваше възможността да сме там по светло и затова се отказахме. Но пък успяхме в далечината да зърнем Дойранското езеро. Напук на моите мисли от предния ден, че и тази планина няма да ни се опъне, един нищо и никакъв връх висок 1880м ни пречупи и увесили носове се върнахме назад към раниците и опънахме лагер на билото. 










     Вечерта изкарахме много гот, някои хора спаха като бебета, други бяха недоволни, че им било ръбесто, но в крайна сметка се събудихме щастливи, защото направихме това, за което бяхме дошли и със закана да се върнем за връх Тумба и да го изкачим . Набързо си събрахме багажа и подхванахме тежкия път надолу. По пътя си брахме ягоди, гъби, срещнахме костенурки, въобще чудна планина. Заслужава си човек да се върне отново, за да я види. След около 5 часа слизане излязохме в село Скрът и се придвижихме до Петрич и оттам със стопа за София се прибрахме почернели, заредени и щастливи с 300 снимки от тази южна красавица :)



                                                                  
                                                   Небето над х.Конгур
                                      Селата в подножието на Беласица

П.С. а нашето кученце Тумба оставихме в село Скрът, дано си е намерило по-добри стопани от нас дето го хранихме 2 дни и го изоставихме, но нямаше как да го приберем по домовете си :) 

Няма коментари:

Публикуване на коментар