3.04.2011 г.

1.04.2011 На път към забележителности - Траянови врата и Костенски водопад


Автор:Виктория Цветанова
Снимки:Виктория Цветанова


            Първи април, ден за шеги и закачки, ден , в които дори и слънцето се бе усмихнало. Събрахме се трима души , решени да прекараме деня в обиколка из две от забележителностите в района на Ихтиман- крепостта Траянови врата и Костенския водопад , намиращ се до село Костенец.
           Пътуването ни , както винаги в последната половин година , беше на стоп.Решихме да хващаме стопа от магистралата,която води към Пловдив. И така, когато стигнахме до магистралата, на нея вече се бяха наредили едни стопаджии, а зад нас идваха още двама по-възрастни. Наредили се през 20 метра започнахме да стопираме. Чакахме двайсетина минути, когато ни спря една кола. Бяхме радостни,че първо на нас ни спряха, защото двойката, която стопираше също, бяха първи там. Качихме се само аз и Любо, а нашия приятел Евгени остана да стопира. Човекът в колата се оказа един певец от известните Бг групи, на когото няма да споменаваме името, за да няма спекулации, но който беше много готин човек от това , за което си говорехме. Пътят ни с него беше много забавен, но трябваше да слизаме, защото вече бяхме стигнали до тунела Траянови врата. Трябваше да поизчакаме Евгени около 30 минути , за да тръгнем заедно към първата забележителност , която ни очакваше. Пешеходния път към Траянови врата беше по едни стълби над тунела и около километър по един асфалтов път. Не видяхме почти никoй по този път , с изключение на четирима души, които явно бяха на разходка. Явно мястото не е толкова известно,въпреки че според мен местността е доста живописна и има какво да се види. Достигнали до останките от крепостта започнахме да се разхождаме и снимаме. Може би някога е вдъхвала страх в противниците, но днес това ,което беше останало бяха купчина камъни и останки от тухлени огради и арки. След кратка почивка решихме да тръгваме, защото вече беше станало 14 часа, а трябваше да минем и през Костенския водопад.
















        Слезнали на магистралата попитахме един човек дали може да ни закара до отбивката за град Костенец. Човекът се оказа, че е до самия град и ни остави там. Оттам по ''съвет'' на едни полицаи тръгнахме към селото Костенец, но по пътя разбрахме, че полицаите са ни излъгали за посоката.В крайна сметка се намериха по-добри хора, които ни казаха накъде да вървим и не след дълго бяхме на края на града.Решихме да извървим 6 км до селото , но в крайна сметка един човек ни спря и направо ни закара до вилното селище, където се намираше и водопада. Пристигнали крайната цел вече бяхме достатъчно нетърпеливи да я видим. Костенския водопад не е от големите водопади, които човек може да си представи , но местността около него беше доста красива и изпълнена с всевъзможни форми , създадени от природата. По стълбички нагоре и покрай живописно изваяни камъни от водата ние стигнахме до водопада. Слънцето вече залязваше и долината бе по-тъмна , но успяхме да се насладим на красотата на това природно чудо. Малко по-надолу , преди водопада се намира и едно езеро, с построен до него хотел и две много приятни за отмора беседки. А колко беше хубаво, когато погледнахме надолу към езерото и погледа ни срещаше чистота и множество риби. Отстрани до езерото хората бяха приспособили площ, в която се разхождаха паун ,фазан и елен. Погледнато отстрани все едно се намирахме в приказка. Поседяхме на това място и решихме , че е време да се връщаме обратно в София. 








































        Този път бяхме убедени , че ще трябва да извървим поне 3км до селото , но точно тогава по пътя видяхме една кола , която завиваше и ние размахахме ръце, но нямахме надежда, че човекът ще спре. За наше щастие той спря и ни закара до селото. Чист късмет си беше, защото на това място почти не минаваха коли. След като слезнахме в селото главна цел бе да се доберем до града Костенец, а оттам и до магистралата. Кола успяхме да хванем още в селото, а човекът се оказа много отзивчив и ни закара до отбивката за магистралата. На всичкото отгоре беше полицай и това най-много ни учуди, защото по-рано през деня вече бяхме попаднали на едни полицаи, които нарочно ни объркаха с посоките. Целта - магистрала беше достигната,сега беше голямото приключение, защото, колкото и коли да минаваха, всички караха много бързо и вероятността да ни спрат беше по-малка. Но късметът ни се усмихна за пореден път и точно след 5 минути седене ни спря една кола.Човекът в нея се оказа от Варна и ни закара право в София. През целия ден разговорите със хората,които ни качваха не спираха, а и късметът ни работеше безотказно.
         Отново в София,в прашния и мръсен град , ние си спомнихме как часове преди това бяхме на места, тихи и спокойни,неопетнени от човешка ръка .И дори сега се сещам за това приключение и една тънка усмивка се прокрадва на лицето ми , а и предполагам на моите двама приятели.
                                  

Няма коментари:

Публикуване на коментар