Вечерта на 8 юни вечер като всяка друга като изключим нашите колебания относно посоката, която щяхме да хванем в събота сутрин.Както обикновено от няколко възможни варианта и чудене до последния момент все пак с взаимно съгласие на мен и Алекси решихме да поемем към Сърбия.Нашите идеи бяха да отидем до средновековния Погановски манастир и едноименното ждрело на река Ерма .В събота сутринта вече се бяхме залостили на изхода на София в посока Драгоман и Калотина и нашия стоп започна. Придвижихме се сравнително бързо и скоро бяхме на КПП Градина откъм Сърбия и извървяхме пеша няколкото километра до сръбския Димитровград(Цариброд).
През това време беше започнало вече да става
адската жега а отбивките на които стопирахме нямаше ни едно дърво и леко се
поизпържихме но все пак скоро ни качиха...българи отиващи към Белград те ни
оставиха на отбивката за село Суково на около 12 км от ждрелото и
манастира.Оттам отново ни се усмихна късмета и пак ни качиха българи директно
до манастира.В двора на манастира вече направихме една по-дълга почивка където
си пообщувахме със сръбските дечурлига за които бяхме голямата атракция. Разгледахме
манастира който е от края на 14 век и представлява един архитектурен и културен
паметник една от версиите за построяването му е , че той е построен от сръбския
владетел Константин Драгаш и след неговата смърт е довършен от дъщеря му Елена съпруга на византийския
император Мануил II Палеолог.
Фреските на манастира представляват едни от най-добрите образци на църковната
живопис от онова време.
След тези няколко думи за манастира бих казал и
нещо за ждрелото то е изключително дълго и живописно и много покрасиво от
Трънското ждрело на река Ерма в България тук в Сърбия обхождаането на ждрелото
пеша изисква поне час и повече и представлява много повнушителни скални отвеси
някои от 250-300 м високи ,скални игли и сипеи. Река Ерма и силата на течащата
вода са разкъсали планината и са
образували две планински вериги Гребен планина от изток и Влашката
планина от запад. Тези две планини плътно притискат реката а между тях е сгушен
Погановския манастир.Едно време тук е минавала Трънската теснолинейка за която
някои хора твърдят,че никога не я е имало но всъщност тя е съществувала и е
била дълга около 32 км. Тръгвала е от град Трън през ждрелото и е стигала до
рудника в село Ракита на по-късен етап линията е премахната и на нейно място е
прокаран шосеен път. Многобройните тунели копани на ръка в коравата скала
свиделстват за това живописно влакче.След това кратко отклонение бих се върнал
към разказа от манастира ние решихме преди да разгледаме ждрелото да се изкачим
на Грбена и да видим нещата от високо.
Тук донякъде се сблъскахме с неудачите на бързото и спонтанно тръгване което не
ни позволи да проучим добре района и да
излезем там където желаем.Въпрки всичко се качихме на Гребена за няколко
кадъра и решихме за следващото идване да сме подобре подготвени и слизайки от
него тръгнахме през ждрелото да търсим място за палаткуване по поречието на
Ерма. В крайна сметка намерихме страхотното място срещу скалите току в една от
най-тесните части на ждрелото където опънахме лагер и бързо заспахме.На другия
ден сутринта рано станахме и хванахме обратния път към България,като се отдадохме на снимане и подробно разглеждане на ждрелото
след,което извървяхме част от километрите
до Суково пеша докато не ни качиха двама сърби
от Пирот с които се сдружихме с обещания да си ходим на гости и заедно
изпихме
по една сръбска бира Pils Plus. С тези събития почти приключи стопа в Сърбия с изключение че ни
качи още един сърбин от Димитровград който пък ни метна директно на КПП-то и
оттам вече си бяхме в България.
Оттук обаче започна мъката много коли и всичките пълни
след известно време висене и безплодно стопиране решихме да извървим
километрите до Драгоман пеша и да си хванем влака така и сторихме и не след
дълго след цената по договаряне с началник влака вече си бяхме в София.
Поздрави от веселия екип.
