13.08.2011 Отново до Мургаш

   Автор:Любомир Монов
Снимки:Виктория Цветанова


     Всичко започна с това, че от няколко дни ми се въртяха мисли за повторно изкачване на връх Mургаш (1687м), намиращ се в едноименния дял Мургаш на Западна Стара планина. След една-две бързи справки с прогнозите за времето решихме, че 13 август, събота, ще бъде нашият ден. Имахме намерение  обаче да пробваме другият път, който започва от Бухово и води до нефункциониращата хижа Мургаш, която се намира в югозападното подножие на върха.

          Напук на ранното ни тръгване в 9.30 сутринта, прекарахме два часа в градския транспорт и най-сетне в 12 без 10 бяхме в Бухово, откъдето започна същинската част на прехода. Добре е да се знае, че в този район водата е ценен ресурс, тъй като по пътя почти не се среща и не е препоръчително в най-големите горещини да се прави този преход, защото повечето път е на открито без сянка. От Бухово започва бяло-зелена маркировка и табелите сочат към хижа Мургаш. В началото на пътя има рязко набиране на височина и след това следват сравнително равни участъци. На около час и половина нагоре от Бухово по пътя за Мургаш човек може и да се отбие до връх Готен (1294м), първенец на Софийската планина. Ние не го сторихме, тъй като наскоро го бяхме  изкачили. След разклона за в.Готен пътят продължава като тук-там има малки участъци в които се движи под сянката на дърветата. Не след дълго гледката на комините на Кремиковци зад гърба ни се скри и над главите ни в далечината се изправи величествения Мургаш. Малко известен връх, малко посещаван и често връхлитан от лошото време поради факта, че в него се събират много планински ридове и се сблъскват въздушни маси, и мъглите там са често явление. Гледайки го от далечината, си казахме,че този път ще имаме късмет да ни разкрие гледки, защото времето беше ясно-никакво облаче не се мяркаше по синьото небе. Въпреки, че слънцето беше силно, лекия ветрец правеше положението поносимо. По-нататъшната част от пътя мога да я опиша с,това че с всяка крачка Мургаш се "приближаваше" и отвсякъде ни обграждаха малки и големи баирчета, покрити със зеленина. Не след дълго стигнахме до хижата. На информационната табела в Бухово пишеше, че разстоянието от там до хижата се взима за 4.00часа, а ние го взехме за 3.30 часа. Доволни от това положение, решихме да се отдадем на хапване и седянка пред  неработещата хижа преди финалното изкачване - върха, който отстоява на 30 мин. от хижата .

                                                Е-е-ето там е Мургаш

              След хапването тръгнахме лека-полека нагоре и не след дълго излязохме от гората и поехме по стълбовата маркировка, която е и част от маршрута Ком-Емине. Оттук вече се виждаше метеорологичната станция, построена на самия връх. Там направихме втората по-дълга почивка. Около  час се любувахме на гледките, които ни предлагаше този своенравен връх - на юг Витоша, Люлин и Лозенската планина, София, в далечината Рила, а на североизток Ботевград, встрани от нас пак в източна посока Ихтиманска Средна гора. Определено този път видяхме това, което не успяхме да видим при първото ни изкачване, което ни предложи само мъгли, вятър и студ. Дори успяхме да си поприказваме с метеоролога за хижата долу и за вероятността някога отново да заработи, като прогнозите не бяха обнадеждаващи. Много жалко ,но нищо необичайно, беше заключението на разговора ни. И така неусетно в приказки и размотаване беше станало вече пет часа следобед, а нас ни чакаха три часа и половина път надолу, защото решихме да слизаме към село Желява, вместо по пътя, по който дойдохме ,т.е.от Бухово.

         Слизането мога да го опиша само с няколко думи - състезание със слънцето, за да не замръкнем там, тъй като никoй не беше предвидил да вземе фенери. Слизането го направихме доста бързо за 3 часа като по пътя дори моята другарка Вики имаше щастието да види 5-6 диви прасенца и късмета да не налетим на разярена свиня, която да сметне, че сме заплаха за рожбите и. Както се казва накрая е най-трудно. Рязкото  и бързо слизане в последния участък ни взе силите и дори ни заболяха краката, което рядко се случва. Но въпреки всичко бяхме по светло в Желява и тогава се оказа, че сме изпуснали автобуса, а следващия тръгваше в 22.30часа. 

        С автобуса в 22.30, който беше и последен за деня, стигнахме в София и успяхме да хванем и последния трамвай от автостанция Изток и благополучно да се приберем щастливи и уморени от тази разходка, която по наши сметки с всичките качвания, слизания и почивки ни отне 8 часа. В заключение бих добавил, че ако човек търси бягство от тълпите по известните планини около София, то тогава нека отиде на Мургаш. Поздрави от веселия екип.